РЕКЛАМА

Решението на Светия синод за Македония е канонично и трезво

| обновено на 16.05.18 в 16:57

Граждани протестираха пред Синодалната палата в столицата срещу решението БПЦ да не изпраща свои представители в Македония по случай честването на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия. Протестиращите настояват Светият синод на БПЦ да преразгледа своето решение, защото според тях то е антидържавно. Протестиращите смятат още решението на Светия синод за повлияно от външни интереси, визирайки по-специално Руската православна църква. 

В интервю за Радио Пловдив преподавателят в Богословския факултет на Великотърновския университет доц. Свилен Тутеков коментира, че решението на Светия синод да не участва в планираното съвместно честване на 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия е съобразено с каноническата реалност, която съществува в момента. 

Той поясни, че честването на празника от една страна се чества в Македония, но от друга страна, имаме също такова честване, организирано Сръбската православна църква, в чийто диоцес има канонична структура, наречена Охридска архиепископия. Затова и въздържането на Синода да участва в този празник е трезво.

Историческите аргументи в едната или в другата посока трябва да се претеглят с оглед на актуалната канонична ситуация, т. е. това е фактическо канонично състояние, което не може да бъде заобиколено и с оглед това аз смятам, че въздържането от страна на Светия синод да изпратят представител е разумно, добави доц. каза Тутеков. Според него призивите на гражданското общество за съвместно участие в празника за годишнината от Охридската архиепископия в тази ситуация са меко казано странни.

Той смята, че за да се инициира такъв диалог от страна на нашата църква, се изисква съобразяване с общоцърковната канонична ситуация. Това е нещо, което ние не можем да заобиколим. Второ, този процес не започва от днес, този процес върви от дълги години. В Ниш 2000 г. имаме подписано споразумение, което след това се проваля. След това Македонската православна църква има опит да се обърне към Вселенската патриаршия да бъде призната като църква-майка, а сега към Българската православна църква, т. е. ние слагаме на масата само историческите аргументи и според мен по тоя път няма да стигнем кой знае докъде. Има още нещо, което за мен е много важно – след събора в Крит през 2016 г. ние се намираме в една деликатна ситуация, тъй като отказахме  като църква да отидем на този събор и да участваме в него, а той е  най-големият събор на православната църква. 

От тази гледна точка стои въпросът нашата църква в какво положение е, какъв авторитет има международен, междуцърковен, т. е. до каква степен има ресурса да инициира такъв диалог и да поставя решаването на такъв казус какъвто е казусът с Македонската православна църква.

Доц. Свилен Тутеков подчерта, че всичко това са канонични обстоятелства, които изискват не само исторически аргументи, а и анализ на сегашната ситуация. Скептичен съм към ентусиазма и дори екзалтацията, с която отделни фактори от гражданското общество и политически фактори подхождат към този проблем. Процесът е двупосочен. Всяко едно решение трябва да се обяснява, трябва да се артикулира, да се обяснява по един по-смислен начин. 

Според него в и в други и настоящия казус се виждат изказвания и патетика, които са абсолютно несъобразени с църковната логика, с църковната ситуация и с църковната действителност. Затова имаме такива импровизации, които надделяват – ту исторически, ту политически, които според мен не са полезни за, пак казвам, за търсене на църковните решения. В църквата нещата си имат своята логика, нещата не стават понякога толкова бързо както на нас ни се иска и колкото сме свикнали да виждаме в сферата на политическото и трябва да се съобразим с тази логика. Тук стои и въпросът държавата да не изисква от църквата  прекомерни неща, които самата тя не познава, защото самата държава не познава добре логиката на процесите, които се случват в църквата и понякога иска от църквата това, което няма как да се случи по начина, по който се решава в сферата на политическите и междудържавните отношения, каза в заключение доц. Свилен Тутеков.

Цялото интервю с доц. Свилен Тутеков може да чуете в звуковия файл.




Още от категорията

Великобритания е в ситуация "квадратурата на кръга"

Най - голямата интрига пред британската и пред европейската политика след историческа загуба в парламента.  Така политологът проф. Анна Кръстева нарече решението на британския парламент от вторник да отхвърли споразумението на Тереза Мей за излизане от Европейския съюз (Брекзит).  Това е историческа загуба , каквато британската..

публикувано на 17.01.19 в 15:27

Архитекти срещу динозаври в борба за зала "Лотос"

Преди да се превърне в пещера с динозаври и да отвори врати с това си предназначение, зала "Лотос" става арена на сблъсък между архитектите в града и ръковдствата на общината и Природонаучния музей.  От пловдивската колегия на Камарата на архитектите в България, както  и от Съюза на архитектите, настояват с декларация кръглата зала между Дома на..

публикувано на 17.01.19 в 15:16

Да поканим политиците на поне 10 събития от Пловдив 2019

Както съобщихме Окръжна прокуратура - Пловдив се самосезира за евентуално извършено длъжностно престъпление, свързано с разходването на средства за откриването на „Европейска столица на културата – Пловдив 2019“ на 12 януари. Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата пресмята средствата за откриващото събитие на Европейска..

обновено на 17.01.19 в 10:45

Три археологически зони ще се изследват през 2019 в Пловдивско

Кои са пловдивските обекти в археологията на 2019 година? Разговор в програма "Точно днес" на Радио Пловдив с доц. д-р Костадин Кисьов , директор на Регионалния археологически музей-Пловдив. Той разказва за трите важни археологически проучвания, които ще се случват - на най-голямата могила Малтепе, на най-древния тракийски град у нас до село..

публикувано на 17.01.19 в 09:36

След днес изглежда по-вероятно Брекзит да се отложи за 2020-та

Британското правителство на Тереза Мей оцеля при гласуването на внесения вот на недоверие от лидера на лейбъристите Джереми Корбин. Доверие в правителството изразиха 325 депутати, а недоверие - 306.  Представители на Европейския съюз проучват планове да отложат Брекзит до 2020 г., пише в. „Таймс“, цитиран от Ройтерс.  Това станало, след като..

публикувано на 17.01.19 в 09:34

Британското общество е все по-разделено по казуса "Брекзит"

Великобритания се оказа в заплетена ситуация, след като парламентът на страната отхвърли с огромно мнозинство планът на премиера тереза Мей за споразумение с Брюксел за напускането на ЕС.   Повечето британски депутати са категорично несъгласни с цялостното споразумение, коментира пред Радио Пловдив журналистът и политически анализатор Андрей..

публикувано на 16.01.19 в 16:03
Илиян Кузманов търси начини да защити бизнес интереса си

Кафето-библиотека в Лондон затвори врати

Прословутото Кафе-библиотека в Лондон затвори врати. Собственикът Илиян Кузманов заяви, че е жертва на ловка машинация в момент, когато е отсъствал от Лондон и е бил в България, без да може да реагира. Хиляди българи са минали през кафенето, което съдържаше и 3000 тома книги на български, английски, френски и немски език. За съжаление, от..

публикувано на 16.01.19 в 14:34