РЕКЛАМА

Великите европейци - Константинос Кавафис

Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен, 
изпълнен с перипетии и знания. 
От ластригоните и от циклопите, 
от Посейдон сърдития не бой се - 
такива в пътя нивга не ще срещнеш, 
ако възвишена остава мисълта ти, 
ако отбрано чувство 
душата и телото ти докосва. 

Ни ластригоните, нито циклопите, 
ни Посейдона разгневен ще срещнеш, 
ако ги сам в душата си не носиш, 
ако душата ти пред теб не ги възправя.

Моли се - пътят ти да е далечен. 
И много да са пролетните сутрини, 
когато с толкоз радост и любов 
ще влизаш във невиждани пристанища. 

Да спреш край финикийски градове 
и много пъстри стоки да закупиш - 
седеф, корали, кехлибар и абанос, 
и всевъзможни тънки аромати, 
колкото можеш повече прекрасни аромати. 
В египетските градове да спреш, 
да учиш и да учиш от учените.

Недей забравя никога Итака. 
Да стигнеш там - това е твойта цел, 
ала по пътя никак да не бързаш, 
че по-добре - години да пътуваш 
и остарял на острова да спреш, 
богат, с каквото в пътя си спечелил, 
без да очакваш нещо той да ти даде.

Итака те дари с прекрасното пътуване. 
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш. 
Но нищо друго няма тя да ти даде.

И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала: 
тъй мъдър, както си сега със толкоз опит, 
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

Светът е пълен с добри поети. Малка част от тях са велики, още по-малка – гениални. Константинос Кавафис обаче е нещо повече – той е поет. Толкоз. Без определения. Без уточнения. Стихотворението му „Итака”, което току-що прочетох в прекрасния превод на Стефан Гечев, заедно може би само с „Четири квартета” на Томас Елиът, е най-горният камък на върха на модерната поезия – ако такова нещо изобщо има. Това е лично мнение и никой не е длъжен да му вярва. Но проверете сами - изчетете всеки стих, писан през последните, да речем, 120 години, за да подкрепите неверието си. 


Мечтани и любими гласове 
на мъртвите или на хората, които 
за нас са като мъртви.

Понявга в сънищата ни говорят, 
понявга в мислите си мозъкът ги чува.

И с ехото им изведнъж се връща 
от първата поезия на младостта ни отглас 
подобно музика в нощта - далечна, гаснеща. 

 

„Гласове” е заглавието на тази бисерна миниатюра, побрала цялата семпла красота и цялата безсмъртна тъга на света, два толкова характерни елемента за поезията на Кавафис, че са се превърнали в негова емблема. Миналото, което безвъзвратно си е тръгнало, сегашното, което си отива пред очите ни, историята, която оживява, но за малко, само докато разказваме своите истории за нея – поезията на Кавафис е пропита от усещане, че душата и делата на човека са в непрекъснат спор за парче настояще. 

С кого е спорът ли? На това прекрасно отговаря Едуард Форстър, английски писател, приятел на Кавафис, който пръв го открива за Великобритания и света. Та в свое есе от книгата „Александрия”, Форстър описва поета като „един гръцки господин, застанал абсолютно неподвижно, леко косо към Вселената”. Да, заглавието на книгата не е случайно. Говорим за Александрия, знаменитият средиземноморски град, основан от Александър Македонски в началото на елинистичната епоха като столица на неговата елинистична империя и превърнал се в истински духовен и мисловен център на целия елинистичен свят. 

В тамошния „Музеум”, нещо като нова научна академия, се ражда и прочутата Александрийска библиотека, там намират възможности за развитие и толерантна среда едни от най-прочутите учени от различни краища на света, от различни религии, от различни философски школи. Тази динамика продължава 7-8 века – между създаването на Александрия през 4 в. пр. н. е., величието ѝ като столица на египетската династия на Птолемеите и началото на по-сериозен упадък през 4 в. Та в този град – или в остатъка от него - се ражда и прекарва голяма част от живота си Константинос Кавафис, неговата сладникаво-гниеща атмосфера попива той, него описва в постоянно гаснещите си поетични сънища.

Ти каза: „Другаде ще ида, при друго някое море. 

Един друг град ще се намери, от този по-добър. 
Тук всяко мое начинание е предварително осъдено, 
сърцето ми, като мъртвец, отдавна е погребано. 
Умът ми докога в това разтление ще гине? 
Където поглед да обърна, където да погледна, 
руини черни на живота си съзирам тук наоколо, 
където толкова години изгубих и прахосах.“

Нови места ни ще намериш, ни морета други. 
Градът след тебе ще върви. По улиците същи 
ще се въртиш. Във същите квартали ще старееш 
и в тези къщи същите ще побеляваш бавно. 
Все в този град ще стигаш ти. За друг не се надявай. 
Тъй както тук живота ти е вече разрушен - 
тук, в тази мъничка черупка, 
  за всякъде ще бъде разрушен.

Кавафис наистина никога не намира по-добър град за живот и смърт от Александрия, в която се ражда през 1863 година. Родителите му са преселници от Истанбул. Баща му, Петрос, е потомък на стара и богата фамилия, с предци, които заемат високи постове в Гръцката патриаршия и администрацията на Османската империя. Заедно с брат си, той има кантори в Англия и Египет, забогатява от търговия с памук, зърно и платове. Петрос се жени за 14-годишната Хариклея, дъщеря на търговец на скъпоценни камъни, те имат 9 деца и живеят в голямо имение в Александрия. 

Константинос Кавафис е роден космополит, с роднини из цяла Европа – от Трабзон в Северо-източна Турция, през Истанбул, остров Хиос, Александрия и Триест, Венеция и Виена, та до Лондон. През 1870 Петрос умира и семейството отива в Ливърпул. Константин прекарва там 7 години, през които попива британската култура и научава английския така, че цял живот говори родния гръцки с акцент. Заради настъпилата икономическа криза обаче, бизнесът запада и обеднели, те се връщат в Александрия. Там Кавафис учи в търговско училище, но май повече се занимава с история и литература. Той не получава никакво формално образование, но, освен родния гръцки и английския, знае още италиански, латински, френски и арабски, чете много и пописва по малко. 

Заради политически вълнения семейството пак се мести, този път в Истанбул за три години. Интересът на Константин към славното минало и великолепието на града е огромен и преживяното там остава вечен спомен. Още повече, тук младежът открива и чувствените удоволствия на хомосексуализма – тема, която също оставя дълбока следа в поезията му. На нея, както винаги деликатно и с повече внимание към следите от реалността, отколкото към самата реалност, е посветено стихотворението на Кавафис „Скрито”:

По думите и по делата ми 
да се не мъчат да открият кой съм бил. 
Имаше пречка, тя преобразяваше 
делата ми и начина ми на живот. 
Имаше пречка, тя ме спираше, 
когато исках да говоря. 
По незабележителните ми дела, 
по най-прикритите писания - 
единствено по тях ще ме усетят.

Но може би не заслужава да се полагат 
толкова грижи и усилия, за да ме разберат. 
В някакво бъдещо по-съвършено общество 
друг някой, като мен създаден, 
бездруго ще се появи и в свобода ще действа.

Да края на дните си в Александрия Константинос Кавафис води спокоен и незабележим живот. Първо е журналист, а през следващите 30 години - чиновник в британската администрация, която управлява Египет, има допълнителни приходи от борсата и дори от хазарт. Той държи хубав апартамент на втория етаж с голяма тераса. Между 5 и 7 следобед, както свидетелства Форстър, там пуши любимите си цигари, пие уиски или хиоска мастика и се среща с малцина приятели. Отличен събеседник, Кавафис знае много истории от миналото, но ги разказва така, сякаш те току-що са се случили в града под краката им. В света под краката им. 

Вечер обикаля местата за среща с млади момчета, с които лудува през нощта. Тези нощни походи обаче стават все по-редки с времето и с навлизането дълбоко в дебрите на истинската поезия. Кавафис започва да пише като себе си доста късно, след 45, а по-ранните творби преработва или напълно зарязва. Той прекрасно знае какво поетично величие създава и мрази идеята да види стиховете си да висят непродадени в книжарница, затова никога не издава книга – просто размножава ръкописите си на свитъци и ги раздава на познати и приятели. Като поет става известен първо в Александрия, после в Англия, оттам интересът плъзва из Европа, а чак накрая идва и признанието в любимата му Гърция. 

Когато Сеферис и другите от младото поколение обаче започват да го боготворят и да го признават за най-големия гръцки поет на новите или дори на всички времена, Константинос Кавафис е вече мъртъв. През 1933 го отнася зловещ рак на гърлото и, както на всички нас, единственото, което след това му остава, е да чака намесата на боговете. Колкото и иронично да е едноименното му стихотворение, надяваме се да е прав, че после всичко почва отначало.


Сега ще се случи това, после друго, 
а по-късно, след две-три години, 
такива ще бъдат нещата, каквито делата ни. 
Какво ще се случи по-късно, няма да мислим. 

Ние се мъчим все нещо добро да направим, 
а колкото по се стараем, по-лошо ще става, 
ще объркаме всичко така, че накрая ще бъдем 
във пълно смущение. И ще трябва да спрем. 
И ще дойде тогава часът, боговете когато 
ще се хванат на работа. 
Винаги те 

се явяват при нас, боговете. Ще слязат 
от свойте машини, ще спасят много хора, 
а други със сила внезапно ще грабнат 
от нас; и когато сложат ред на земята, 
ще си идат. А после - този нещо ще стори, 
друг - друго; след време и другите - 
кой колкото може. И всичко отново ще почне.


Още от категорията

Жана Иванова дава уроци с Мастера

Премиера  на книгата  „Уроци с Мастера“  от Жана Иванова ще се състои в Пловдив.  Това е първа нейна книга като писател в съавторство с Вадим Шишкин – един от най-близките ученици на световноизвестния учен Мирзакарим Норбеков. Жана Иванов е издател на книги за него и за Петър Дънов.  Инициатор е на благотворителната акция „Жълти стотинки“, която..

публикувано на 20.10.18 в 09:18

"Катерина Измайлова" в Градския дом на културата

Опера Пловдив  посреща музикалния директор на новата Опера в Астана – Абзал Мухитдинов, който ще дирижира оперния спектакъл "Катерина  Измайлова" тази вечер в Градския дом на културата.  Маестро Мухитдинов е дирижирал на редица престижни сцени като Концертхаус в Берлин, Дворецът Хофбург във Виена, Болшой театър в Москва и др. Репертоарът му включва..

публикувано на 20.10.18 в 08:56

"Пловдив 2019" одобри 11 проекта "в последния момент"

11 проекта на стойност 149 000 лева одобри журито на фондация „Пловдив 2019“ в последната сесия на поканата „В последния момент“. Селекцията е от 162 подаден предложения. С по 20 000 лева ще бъдат подпомогнати идеите на фондация „Заедно“ за Фестивал за децата и семейството „Синьо лято в Пловдив“, на Градската художествена галерия , която..

публикувано на 19.10.18 в 13:35

В "Срещите" - българските земи три века преди Аспарух

Интересен разговор с проф. Дамян Попхристов и  изследователя на  древните цивилизации Петко Атанасов.  Въпросът е - защо търсим себе си все назад,назад във времето? И какво това време ни обяснява  на  нас-днешните българи?

публикувано на 19.10.18 в 11:04

Международни фотографски срещи „Следите остават“

Международни фотографски срещи под надслов „Следите остават“ се откриват с камерен концерт в Балабановата къща. Събитието е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Проектът представя фотографски изложби, лекции и обсъждания, фокусирани върху един все още недостатъчно дискутиран период от развитието на фотографията..

обновено на 19.10.18 в 06:56

Премиера на “Перо от черен котарак“ на Лилия Христова

Премиера на сборника с разкази “Перо от черен котарак“ на Лилия Христова ще се състои вКултурен център Тракарт.    Това е първата белетристична книга на бургаската поетеса.  Разказите изследват какво се случва с романтиката на любовта в нашето неромантично време.  „Нейните герои и героини са готови да платят цената, за да..

публикувано на 19.10.18 в 06:19

Румънският карикатурист Раду Яцку в Пловдив

Румънският карикатурист Раду Яцку идва в Пловдив за да представи своята изложба Карикатура в Етнографския музей. Той е румънски каритакурист, основател на Антология на карикатурата, която е витрина на автори от цял свят.   Карикатурата за него е един кратък полет с делта план в небето над ежедневието на битовизмите, откъсване от земното..

публикувано на 19.10.18 в 05:53