Музиката с камъни! Ако някога сте чели за нея при Тери Пратчет, но случайно не сте разбрали за какво иде реч – това е то. Нарича се Ролинг Стоунс и те повлича като лавина, разтърсва те до мозъка на костите, електрифицира душата ти и размита всички глупости от света наоколо, за да остане да стърчи само голата реалност. Също като въпросната реалност, тази музика понякога е любовно красива, понякога е зловещо грозна - но е така първична и директна, а същевременно така изтънчена и иронична, че ти спира дъха. Послания ли? Какви послания, бейби – просто ме вземи, готов съм.
Всички знаят, че Ролинг Стоунс означава „търкалящи се камъни”. Името е красиво и доста различно от типичните за началото на 60-те имена на британски рок-банди. Те са обикновено от една дума и ориентирани към животинския свят – „Бийтълс”, „Ярбърдс”, „Анималс”. Името Ролинг Стоунс се появява през 1962, преди първото им представяне в лондонския Марки клъб. Репортер на „Джаз нюз” звъни за информация и между другото пита как се казва групата. Брайън Джоунс, който говори с него, не знае, защото кой ти мисли за незначителни подробности. Пред очите му е обаче един албум на американския бог на блуса Мъди Уотърс, по когото всички си падат и когото имитират. Rollin` Stones е заглавието на първата песен от този албум и Брайън Джоунс просто го прочита. Това е историята. Пръв я разказва китаристът Кийтс Ричардс и тя никога не е опровергавана, така че или е истинска, или Стоунс са решили да не я развалят, защото звучи готино. Както и в много други случаи, когато говорим за Ролинг Стоунс обаче, нещата изобщо не са така прости.
Да, изборът на името може да е случаен, но само по себе си то е широко разпознаваемо и натоварено със смисъл. Още през 50-та г. н. е. сирийският роб и римски писател Публиус Сирус подхвърля знаменита фраза - камък, който се търкаля, мъх не хваща. Тя се закотвя в съзнанието на европейските народи като обща поговорка и вече почти 20 века образът на търкалящия се камък предизвиква асоциации. Освен това, на английски Ролинг Стоунс има не само пряко значение, а е идиом, който означава „свободни странници”, „бродяги”, „скитници” – една традиция, която винаги е била свързана с контракултурата. Нали се сещате – говорим за времето, когато поколението на битниците, родило „По пътя” на Керуак, тъкмо се трансформира в поколението на хипитата, за които думите секс, наркотици и рок-енд-рол са не просто заглавие на стар филм, а нова, дива реалност.
Стоунс, Това е само рок-енд-рол
Така си е – това е само рок-енд-рол, но аз го харесвам. Всички го харесват – ако успеят да го чуят наистина. Или ако успеят да разберат за какво става дума. Защото, както се изцепи хлевоустият Кийт Ричардс през 2012, когато групата празнуваше своята 50-годишнина на сцената: „Тези дни всички говорят за рок. Обаче мнозина забравят, че има и рол.” Ролът в случая на Ролинг Стоунс вероятно е плод на гениалност – иначе би бил плод на случайност, много по-невъобразима от Големия взрив. Тънкият момент тук е, че говорим за колективна гениалност – за разлика от „Бийтълс”, които бяха крехък сбор от индивидуалности, затова и не оцеляха дълго, Стоунс успяха да си стиковат безумните характери и, вече близо 60 години са група. Да, направиха и индивидуални проекти с по-голям или по-малък успех, но винаги се връщаха, без да се притесняват да признаят, че Ролинг Стоунс е някакво колективно чудовище, което им дава допълнително сили и без което не могат. Или не искат.
Иначе в групата Мик Джагър и Кийт Ричардс, които се познават от 7-годишни, са основните композитори, но композирането е само част от огромния комплекс обща работа. Явно момчетата са си научили урока - че за да се роди и развива тази колективна гениалност, не по-малко важни са шантавите музикални и житейски идеи, които постоянно се въртят помежду им и образът, под който тези идеи се представят на сцената и поддържат в живота от всички. Иначе няма как да се роди чудото, което виждаме – огромната електрическа искра, пълна не просто с удоволствие но и със смисъл, която постоянно снове между Ролинг Стоунс и тяхната публика. Както казват критиците - има и много други групи, които пълнят стадионите, но тях никой не ги възприема като нещо повече от удоволствие за една нощ.
Стоунс, Вентилатор блус
Това е „Вентилатор блус” от албума Exile of Main St. Блус, разбира се, защото рок-енд-рол без блус би било нещо непродуктивно, като любов без секс. Тук са музикалните корени на Ролинг Стоунс. Казват, че след първото, при това не особено сполучливо, турне на групата в САЩ, там скачат главоломно продажбите на позабравените и преоткрити във Великобритания големи американски блусари. Но какво всъщност правят Стоунс, та така бързо се изстрелват на световния музикален връх и вече 56 години продължават да са горе. Ами правят революция, ето какво. Още с появата си те чупят редица стандарти и табута – музикални, психологически, поведенчески. Например, до тяхната поява, в света на рок-енд-рола като правило има изявен певец, зад когото свири някаква група, може би добра, но сама по себе си без особено значение. С Ролинг Стоунс идва модерното разбиране – банда с фронтмен, който пее, но той не е по-важен от останалите. В един хотел по време на турне се разиграва знаменита случка, която добре илюстрира това. След концерта, посред нощ и жестоко накъркан, Мик Джагър търси Чарли Уотс, като крещи по коридора – къде е моят барабанист…..Уотс, който е най-кроткият тип от всички, спи сладко, но се събужда от алармата, става, намира Мик и му шибва един шамар с думите: „Само да съм те чул още веднъж да ме наричаш твой барабанист, ти, пияна маймуно, която е мой певец”.
Стоунс, Раздвижи се
Революционен е и саундът на Ролинг Стоунс, от него се ражда целият хард рок после. Текстовете им, които на повърхността звучат елементарно – обичай ме, бейби или къде си, систър морфин - като правило имат най-малко два, а често и повече смислови пласта и започват да превръщат рок сцената от място за чисто забавление, в място за истинско изкуство. Никак не са маловажни и подробности като дългите коси например. Всъщност Стоунс ги въвеждат, а не „Биътълс”, както смятат някои. Оказва се, че това е истинска обществена революция във Великобритания. Там дълги коси за последно са били модерни през XVII век, в двора на изтънчения, открит за забавления крал Чарлс I. Следва гражданската война, кралят е победен и обезглавен от кръглоглавите, тоест, късо подстриганите пуритани на Кромуел. И цели три века след това на дългите коси се гледа с подозрение, те дори могат да ти навлекат неприятности. Но Стоунс нямат нито пари, нито време, нито желание да се подстригват – нали са бунтари, имат не само дълги коси, но носят всекидневни дрехи, често дори не изглеждат особено чисти. А-а – и вместо да пеят кротко, търчат по сцената като изоглавени, особено Мик Джагър. Всичко това донякъде е естествено, идва им на момчетата отвътре – но донякъде е и концепция, измислена от техния мениджър Андрю Олдъм.
Стоунс, Липсваш ми
Групата е на средна възраст 20, а Олдъм е дори още по-млад, толкова млад, че няма право да получи лиценз за мениджър и майка му подписва всички договори - но той наистина позиционира в общественото съзнание Ролинг Стоунс като обратното на „Бийтълс”. Даже провокира едно музикално издание да излезе с недвусмисленото заглавие:”Бихте ли позволили дъщеря ви да се ожени за някой от Ролинг Стоунс”. Да, бръмбарите са чистички, спретнати и правят красива, но лесна за възприемане поп музика – камъните са мръсни, дългокоси, заиграват се с дявола и правят музика, която дращи душата и мозъка ти с големи нокти. Всъщност специалисти подчертават, че когато се появяват в началото на 60-те, Стоунс не са единствената група с толкова много и разнопосочни търсения – но май са единствените, които имат толкова много и разнопосочни търсения едновременно, при това успяват да ги съберат заедно и да ги превърнат в неделима част от приключението, наречено голямото изкуство на XX век.
Стоунс, Боядисай го черно
В Световния ден на книгата и авторското право говорим за ново издание, с автор от Пловдив: „ Пророчеството за Звездата “ - на Силвия Павлова . Тази книга разказва за най-новите археологически и исторически доказателства за Исус Христос, за последната седмица от живота на Спасителя. Авторката ще представи премиерно книгата тази сряда, на 24 април,..
Изложбата „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ на известния художник Христо Генев ще бъде представена в галерия „Капана“ в Пловдив (бившия Детмаг на ул. „Райко Даскалов“ №29). Експозицията включва 22 пластики от дърво и метал, както и над 40 авторски черно-бели фотографии, вдъхновени от скулптурите. Посетителите ще могат да видят и мултимедийно представяне..
23 април е Световен ден на книгата и авторското право. Празнува се за първи път през 1995 година по решение на ЮНЕСКО. Посветен е на всички четящи и се прави с цел да насърчава четенето, книгоиздаването и защитата на авторското право. Датата 23 април е избрана, защото на този ден през 1616 г. са починали Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес...
В зала "Съединение" на Регионалния исторически музей в Пловдив довечера ще бъде представена книгата на Стефан Иванов „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“. Документалната творба изследва криминалните престъпления преди 10 ноември 1989 г. В нея авторът историк разобличава мита – цитирам: „че през..
Великденска работилница за писани яйца отваря врати от 23 до 26 април в етнографската експозиция на Регионалния исторически музей в Пазарджик. Специалистите от етнографския отдел ще запознаят желаещите с традиционни техники и начини за украсяване на великденските яйца, разпространени в Ракитово, Велинград и Белово. Изписването на великденски..