РЕКЛАМА

Великите европейци - Ролинг Стоунс, втора част

„Сатисфекшън” - с тази песен за Ролинг Стоунс започва…..не, не всичко, а само световната слава, която ги застига през 1965-та, три години, след като се появяват на музикалната сцена. Истинското начало на Стоунс обаче май е не през 62-ра, а през 50-та, когато в Дартфорд, графство Кент, две момчета се запознават в началното училище. Мик Джагър и Кийт Ричардс са деца на семейства от ниските нива на британската средна класа. 

От малък Мик се интересува от пеене повече от всичко друго, захласва се по Мъди Уотърс, Чък Бери, Литъл Ричард, Бо Дидли и другите големи американски блус и рок-енд-рол музиканти. Кийт Ричардс пък получава първата си китара и уроци от дядо си, който е джаз музикант със собствен оркестър. Той му пуска Луис Арстронг, Били Холидей, Дюк Елингтън и Скот Мур, първият китарен идол на момчето. Мик и Кийт са 4 години заедно в училище, но се загубват, когато Ричардс сменят квартала. Намират се отново през 61-ва на гаровия перон в Дартфорд. Някои днес смятат, че там трябва да се вдигне скулптура, която да увековечи момента, но тогава Джагър просто носи куп албуми под мишница, двамата ги разглеждат и се оказва, че си падат по една и съща музика. На всичкото отгоре, Мик вече има момчешка група и кани приятеля си в нея. През март 62-ра двамата отиват в лондонския Ийлинг джаз клуб, където срещат съдбата си - Брайън Джоунс. С него, басиста Бил Уаймън, барабаниста Чарли Уотс и пианиста Йън Стюарт, те създават Ролинг Стоунс.

Стоунс, Кажи ми 

Tell me – това е първата собствена композиция на Джагър/Ричардс, която Стоунс записват на малка плоча през 1964. Дотогава те пеят чужди парчета, вече са известни като блусари в лондонските клубове, но бавят старта със собствените композиции. За това обаче настоява Олдъм, изчислил, че така всички ще получават много повече пари. Той ги притиска и дори един ден довежда в студиото Ленън и Маккартни, за обмяна на опит. Те най-после се решават и в резултат се появява Tell me, парче, което обаче още не звучи съвсем като истинските Ролинг Стоунс. Критикът Ричи Унтърбъргър го нарича „по-скоро поп-рок балада” и казва: „Когато Джагър/Ричардс започнаха да пишат песни заедно, те не бяха извлечени от блуса, но често бяха бавни и изненадващо красиви”. Това се дължи на факта, че двамата реално не знаят откъде да подхванат нещата, за да стигнат до себе си. Един ден Олдъм ги затваря в кухнята и ги заплашва, че няма да ги пусне, докато не напишат песен. И им казва каква точно я иска: „Искам песен с тухлени стени около нея, високи прозорци и никакъв секс”. Така се ражда баладата As tears go by, „Както сълзите се стичат”. Те я дават на певицата Мариане Фейтфул, гадже на Мик, и с нея тя достига 9 място в британската класация. В тяхното изпълнение после пък песента става голям хит в Щатите. Така или иначе, това още не е съвсем истинският Стоунс. По този повод Мик Джагър казва: „В онзи период бяхме много поп ориентирани – не седяхме да слушаме Мъди Уотърс, слушахме всичко. Кийт и аз влязохме в рутината за такива мелодии, направени за десет минути. Мисля, че ги приемахме малко на смях, като период на чиракуване”. Да, бе, чиракуване – знаете ли колцина музикални гении биха искали да бъдат чираци като тези двамата…..

Стоунс, Както сълзите се стичат 

Първата официална изява на Ролинг Стоунс е през юли 62-ра в „Марки клъб”, Лондон. После те за осем месеца усядат в „Краудеди”, където вече ги открива Олдъм и веднага започва да се разпорежда. Според него съставът на групата е твърде голям, а пухкавият и добродушен пианист Йън Стюарт не отговаря на имиджа, така че той се оттегля в сянка, без да напуска. Олдъм урежда за Стоунс договор със звукозаписната компания „Дека рекърдс”. Тя току що се е провалила в опит да привлече „Бийтълс” и решава да подпомогне техните „опоненти”, като им дава много добри условия, включително собствеността върху мастър копието. С „Дека” момчетата имат и огромна свобода по отношение времето на записите, за разлика от тежките условия, които ЕМИ поставя на „Бийтълс”. Първият сингъл на Стоунс излиза през лятото на 63-та, с песента на Чък Бери Come on. Тя достига 21 място в британската класация за сингли, а после Стоунс тръгват на първо британско турне като подгряваща група за гостуващите американски звезди Бо Дидли, Литъл Ричард, Евърли брадърс. В началото на 64-та излиза и първият им албум, озаглавен The Rolling Stones. Три месеца той оглавява британската класация за албуми, в Австралия стои на върха цяла година, а американската му версия е на 11 позиция в класацията Билборд 200. Лека полека истерията по тези звучно търкалящи се камъни започва да придобива наистина планетарни мащаби.

Стоунс, Искам да правя любов с теб 

Песни като „Искам да правя любов с теб”, „Честно, ще го направя” и доста други от първия албум на Стоунс докарват тълпите до истински бяс. И то не само стандартните тълпи момичета, които изпадат в истерия и замерят групата с гащички, а и тълпи момчета, чиято възбуда преминава в агресия. Паметен остава концертът в залата Winter gardens, Блякпул. Там пощръклелите фенове първо трошат лампите, после се качват на сцената и чупят пианото „Стенуей”, а накрая се сбиват зверски, в резултат на което 50 души са настанени в болница. Това не е нито първият, нито единственият подобен случай – често още с появата на Стоунс страстите се разпалват до там, че трябва да се отмени самия концерт. Такива безредици стават постоянно и по време на първото им американско турне, част от тъй нареченото „британско музикално нашествие в САЩ” през 1964. Когато по време на турнето момчетата са поканени в прочутото шоу на Ед Съливан, той първо им се подиграва за прическите и сценичното им поведение, а после дори заявява, че заради проблемите с публиката, които предизвикват на концертите си, никога повече няма да ги кани. Ед Съливан е лош пророк, през годините след това той ги кани още много пъти, въпреки че те продължават да се държат нахакано и да не им пука за такива като него, може би защото прекрасно знаят, че времето е на тяхна страна. И дори съобщават това в едноименната си песен от втория албум, наречен също така простичко като първия - The Rolling Stones 2.

Стоунс, Времето е на моя страна

Музикантите от Ролинг Стоунс обаче не просто съзнателно изграждат и поддържат скандалния си имидж на лоши момчета. Нали се сещате, не е възможно да правиш това толкова дълго и перфектно, ако не е част от природата ти. Така че безкрайните любовни афери, проблемите с алкохола, арестите за наркотици, побоищата и дори смъртта, са неизменна част от общия живот на групата, доколкото всеки от момчетата в нея е натоварен със своите човешки страсти и слабости. Първият наистина огромен шок за всички обаче е смъртта на Брайън Джоунс през 1969. Джоунс не просто е основател, а е комплексен музикант и водеща фигура в групата. Той е слайд китарист, но свири също на ритъм и соло китари, хармоника, пиано, орган, маримба, ситар, всякакви дървени дудуци, саксофон, обой и други инструменти. Двамата с Кийт Ричардс измислят онзи уникален китарен стил на Ролинг Стоунс, който Ричардс нарича „древното изкуство на тъкането” и означава преплитането на звуците от ритъм и соло китарата, които свирят партиите си едновременно. Басистът Бил Уаймън казва за Джоунс: „Той направи групата. Той подбра членовете. Той измисли името. Той избираше музиката, която свирехме. Той правеше концертите. Той беше много влиятелен, много важен, много интелигентен – и после бавно започна да губи това, просто го пропиля и взриви всичко”. Егоистичен красавец, любимец на жените и любител на наркотиците, Брайън Джоунс постепенно затъва в мегаломания и фантазии, докато през юли 1969 го намират надрусан, пиян и мъртъв на дъното на басейна му. Месец преди това Мик Джагър, Кийт Ричардс и Чарли Уотс го посещават и му казват, че групата Ролинг Стоунс, която Брайън Джоунс формира преди 7 години, ще продължи вече без него. И тя наистина продължава.

Стоунс, Без очаквания 


Още от категорията

Великите европейци - Сократ, втора част

Тежкият характер на Ксантипа и нефилософската война, която тя води срещу Сократ, е не публична тайна, а постоянен повод за клюки в Атина. В същото време, ако вярваме на анекдотите, сам Сократ намира това съжителство полезно за себе си от философска гледна точка.  Веднъж разгорещената Ксантипа дълго крещи, а накрая полива мъжа си със..

публикувано на 15.08.18 в 11:33

Център на калоферската дантела се открива в Калофер

Творчески център на калоферската дантела ще бъде открит тържествено в Калофер, в деня, в който се чества празникът на финото плетиво. Центърът се помещава в красива възрожденска къща на площада, която е част от мемориалния комплекс „Христо Ботев“. В него е подредена постоянна експозиция с най-красивите и оригинални образци на калоферска дантела...

публикувано на 15.08.18 в 08:20

Николай Илчевски за книгата си "Записки от селската кръчма"

 У никлно зачетен се чувствам ,  каза  Николай Илчевски  за двете предпремиери на новата си книга "Записки от селската  кръчма" в две родопски села. В селата Турен и Павелско , разказва Илчевски,  приеха  представянето на книгата като празник. Чак ми е неудобно. И ще повярвате ли, в тези села хората  купуваха по две книги, освен за себе си, и още..

публикувано на 14.08.18 в 12:03

Станислава Стойкова представя изложбата си „Дихание в синьо“

Изложба живопис под мотото „Дихание в синьо“ на Станислава Стойкова – Стъни се открива в галерия „Сигна“ на Гранд хотел Пловдив.  Сюжетите на картините са изцяло с морска тематика, която е постоянна тема в творбите ѝ.  В картините ѝ има усещане за душата на морето, уловена е динамиката на вълните с интересна цветова игра в морските изгреви и..

публикувано на 14.08.18 в 10:09

Нови билетни центрове ще заработят в Пловдив

Поне три нови билетни центъра  ще бъдат поставени в Пловдив на възлови места. Първият от тях  - в стил павилион от 30-те години на миналия век, бе открит пред сградата на Община Пловдив.  Други ще бъдат разположени в Цар Симеоновата градина, Тютюневия град и пред сградата на Народна библиотека „Иван Вазов“.  Павилионите няма да бъдат облепян с плакати,..

публикувано на 13.08.18 в 13:41

Преге - предаване за света на книгите, 11 - 17 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 11.08.2018 г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Иван Теофилов. Гласът на тишината. 200 стр., тв. к., ок. 4А, Жанет 45, 2018. Пола Маклейн. Любов и разруха. 384 стр., ок. 4А, Обсидиан, 2018. Глория Голдрайх. Дъщерята на художника. 528 стр., ок. 4А,..

публикувано на 13.08.18 в 12:29

Чикаго очаква премиерата на "Няма ток за електрическия стол"

Пиесата „Няма ток за електрическия стол“ от Александър Секулов ще бъде поставена в чикагския театър „Trap Door“. Режисьор на постановката  е актьорът Златомир Молдовански, за когото това ще е режисьорски дебют.  Именно той, пловдивчанин по произход, прочитайки текста решава да го представи пред чикагсктата публика. Ново предизвикателство за..

обновено на 13.08.18 в 12:04