Проблемът е в начина, по който се харчат парите за здраве

Сегашният вздравен модел не е като да е лош, просто прилагането му не е достатъчно добро, защото независимо какъв модел се избере – дали на здравно застраховане, дали на директно финансиране през бюджета, всеки модел си има своите силни и слаби страни. Естествено,  въпросът е прилагането му,  т. е. като променим самия модел, независимо дали ще бъде от едностълбов в тристълбов или нещо различно, важно е по какъв начин ще се прилага.  Това заяви икономистът от ИПИ Калоян Стайков. 

На това представяне на Министерството на здравеопазването не се видяха някакви сериозни заявки за промяна на работата на министерството, на касата – просто имаше много сметки по какъв начин се променя финансирането и от там нататък не стана ясно тези допълнителни пари как ще се харчат, къде ще отиват.

Освен това прави впечатление, че това е реформа, която на практика е фокусирана единствено върху болничната помощ и не е ясно по какъв начин ще се променя останалата част от здравния сектор, което лично мен ме притеснява, тъй като това е започване на реформата отзад напред – болничната помощ е последната стъпка в полагането на здравни грижи, преди това да има различни терапии, лекарствена политика, има първична помощ, профилактика и за тях нищо не чухме.  На няколко пъти се чу, че те трябва да са на фокус, но всъщност фокусът на презентацията беше точно болничната помощ.

Точно в това е въпросът – как се харчат парите. Няма как парите да са недостатъчни, че като съберем парите, които се дават от държавата и тези, които се дават от пациентите напълно легално, не говорим за неформални плащания, тези под масата въобще не ги включваме тук, и като съберем тези два пула от пари излиза, че финансирането на здравната система в България и горе-долу на средното ниво, което е в Европа. Не можем да говорим, че средноевропейското ниво на финансиране на здравна система е не дофинансиране, това просто е абсурдно. Големият въпрос е как се харчат средствата, защо има толкова голям дял на доплащания от пациентите. Има много примери как неефективно се харчат средствата и това не е само в публичното здравеопазване, във всички публични сфери има такъв хроничен проблем на неефективно харчене на средства и естествено, те никога не стигат.

Другият въпрос защо доплащанията от пациентите са толкова високи – ами, защото политиката на държавата е такава, тя просто ги принуждава да доплащат за редица услуги.  Това, което е иронично е, че тези високи доплащания не са в болничната помощ. Ако целта на Министерството на здравеопазването е да намали директното плащане от пациентите, то фокусът му следва да е насочен в други помощи, тъй като в болничната помощ те са около 15 % от общите плащани, т. е. не можем да говорим, че там има сериозен проблем или диспропорции, 15 % е средното ниво в Европейския съюз, това е и препоръчителен таван от Световната здравна организация. В крайна сметка нормално е да има известни доплащания, най-малкото, според закона, пациентите доплащат за легло дни.

Голямата концентрация на директни  плащания е при лекарствената политика и при извънболничната помощ. При лекарствената политика това се дължи на постоянния стремеж на управляващите да натискат цените на лекарствата и съответно касата да реимбурсира една имагинерна референтна стойност, а не пазарната стойност на тези медикаменти, пък процентите на реимбурсация са ниски  и съответно доплащането над тази сума за пациентите е високо. Таванът на направленията при личните лекари е по същия начин. Не може безконтролно да се дават тази направления, но когато тези направления хронично свършват през месеца и много хора независимо, че се осигуряват, са принудени да плащат допълнително, за да могат да отидат на специалист или да си направят изследване, това също е проблем.

И има една трета страна, има редица здравни разходи, които просто не са покрити от здравната каса и от осигуряването. Като и да отидете в аптеката и си вземете аналгин, това не се покрива от Здравната каса. Като си вземете ксилометазолин, за да си отпушите носа,  е по същия начин. Това също са директни плащания от пациента, те не покриват от касата и от застрахователя, и от осигурителя. Така че фокусът на реформата е болничната помощ и обяснението е, че има много директни плащания. Да, обаче тези директни  плащания не са концентрирани там, т. е. фокусът според мен е доста изместен в грешната посока. 

Интервюто  - от звуковия файл:
Още от категорията
Георги Киряков

Грешка е местните избори да са битка на недоволните

Очаквано след като от ГЕРБ обявиха листата си за общински съветници, коментарите идват със залози за това с колко управляващата партия ще победи в Пловдив. Едни изчакват, други прогнозират 30 плюс процента, но реалността е за битка. Защото във втория български град не само трафикът пречи за бързото икономическо развитие, поне по джоба си всеки..

публикувано на 20.09.19 в 10:05

Костадин Язов с идея за кино "Въстаник" като културен център

Костадин Язов, кандидат от ГЕРБ за кмет на Район „Южен“, обясни в предаването „Точно днес“ влизането си в кампанията за местния вот: Аз съм и пряко и косвено обвързан с района, в него живя от 30 години. Има доста млади хора, развива се постоянно, има нужда от постоянно обновяване и украсяване . Язов, който смята, че е разпознаваемо..

публикувано на 20.09.19 в 08:50

СЕМ има основание да прекрати мандата на ген.директора на БНР

Приликите на сегашната криза и протести в БНР с тези от 2001г. са свързани с избора на генерален директор и на Управителен съвет. Този избор, който се правеше тогава и на който аз присъствах, беше по целесъобразност, а не свързан с качествена дейност на Българското национално радио и защита на свободата на словото и професионалните стандарти...

публикувано на 19.09.19 в 16:41

Ще затвърдим позициите в Пловдив, може и без балотаж

Номинациите на хората и тяхното подреждане в листите като кандидати за общински съветници е съобразено с номинациите, които са получени на партийните събрания по райони, каза пред Радио Пловдив кандидатът на ГЕРБ за кмет на Пловдив Здравко Димитров.  С този мотив той не коментира отсъствието на ключови за сегшния мандат съветници, които са отпаднали..

публикувано на 19.09.19 в 16:07

Оспорвана битка между Здравко Димитров и Славчо Атанасов

Почти половината българи искат нов кмет. Това показва последното социологическо изследване на „Алфа рисърч“. Социолозите отчитат, че има силно поляризирани нагласи по оста „запазване на статуквото или промяна в местната власт“. 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, а..

публикувано на 19.09.19 в 11:54