Великите европейци – Емануел Сведенборг

Знаете ли, че библейското Второ пришествие, което ревностните християни чакат през последните 20 века с нетърпение, а всички останали – със страх, вече се е състояло през 1757 г. Твърди го шведският учен и философ Емануел Сведенборг в книгата „Небесна доктрина”, появила се през 1758-ма. 

Сабат, Небе и ад

Емануел Сведенборг е роден през 1688 година в Стокхолм, в богато лутеранско семейство. Баща му, Йеспер, години пътува из Европа да учи теология. Обратно в Швеция, той е съветник на краля, а после епископ на Скаре и професор по богословие на университета в Упсала. Там епидемия отнася майката и брата на Емануел, след което бащата се жени втори път. Малко се знае за детските години на Сведенборг, сам той не се връща към тях, освен че пише в писмо до приятел: „От четвъртата до десетата ми година непрекъснато ме занимаваше мисълта за Бога, спасението и духовните страдания на хората, няколко пъти открих дори неща, над които майка ми и баща ми се чудеха. От шестата до дванадесетата ми година моето удоволствие беше да беседвам с духовници относно вярата, че животът е любов, а тази любов пък, която дава живот, е любовта към ближния”. 

Този интерес на Емануел към Бога определено показва силното влияние на баща му. Йеспер е свързан с пиетизма, според който Спасението се основава на добродетелите и общуването с Бога, а не само на чистата вяра. Споделя и виждането, че ангелите и духовете присъстват пряко във всекидневието на човека, идея, която също оставя следа в послешните духовни търсения на Емануел Сведенборг. Той завършва философския факултет в Упсала, като изучава също физика, астрономия и други естествени науки. Няколко месеца по-късно тръгва на голямо европейско пътешествие из Холандия, Германия и Франция, преди да спре в Лондон. Там остава две години да учи физика, механика, астрономия, математика и философия. През цялото пътуване Сведенборг рови по книжарниците и чиракува при разни механици и майстори на инструменти. В резултат сам става сръчен гравьор, шлифовчик на стъкло, майстор на инструменти и шкафове. 

В Лондон се запалва от надпреварата, течаща в научните среди – как да се измери географската дължина, информация, жизнено важна за корабоплаването. Към края на пътуването в едно писмо Сведенборг дава кратко описание на 14 изобретения, които е направил през това време. В този изумителен списък на просвещенския гений има неща, с някои от които преди него се занимава ренесансовият гений Леонардо - подводница, летяща машина, механична карета. Споменава се също някаква „заключваща система за кораби” и нещо, определено като „метод за предизвикване на волята и чувствата у мъжете посредством анализ”. Какъв е този „метод” остава неясно, но има запазени скици на механичните му уреди - каретата, подводната лодка и въздушния апарат. Така или иначе, изобретенията на Сведенборг, успешни или не, са вторични ефекти. А голямата цел на пътуването, е успешна: „Да научи езика и метода на научното доказателство, правилата, които управляват демонстрацията на истината чрез опит и законите, чрез които природата действа”. 

Сабат, Неонови рицари

На 28 години Сведенборг се връща в Швеция и започва да издава „Северният Дедал”, първото шведско научно списание с новини за новите европейски технологии и научни постижения. Иска да прави астрономическа обсерватория и търси финансиране от краля. Карл XII няма особен интерес към обсерваториите, но е впечатлен от знанията на Сведенборг и го прави Специален съветник в борда на кралските мини. През следващите 20 години той е всеотдаен в науката, занимава се с широк кръг проблеми в сфери като металургия, химия, геометрия, анатомия и физиология, биология, психология, антропология, медицина, социални въпроси и има ред приноси в тях. През 1735 публикува книжка, озаглавена „За безкрайното”, за да опише как духът се свързва с материята и крайното с безкрайното. Това е първата му сериозна стъпка в полето на теологията и той се проявява като еретик, държи на тезата, че духът е образуван от невидими материални неща. 

Склонността на Сведенборг към духовни занимания се засилва след 1744. При поредното си пътуване той води дневник за халюцинациите, които има понякога и които го довеждат до идеята да се посвети на преклонението пред Бога. През 1745 година Сведенборг вечеря сам в частна стая на лондонска кръчма, когато му причернява пред очите и стаята се променя. „Не яж много”, казва му непознатият, седнал в ъгъла. По-късно същият непознат му се явява на сън и казва, че е Господ, който ще му открие духовния свят и значението на Библията. Така през втората половина на съзнателния си живот, ученият  Сведенборг се посвещава изцяло на отношенията с Бога, проучването и описанието на отвъдния свят, а преживява и някои моменти, в които се оказва твърде близо до извършването на чудо. Както признават повечето негови съвременници и днешни изследователи обаче, Сведенборг не губи дори частица от разума и способностите си на учен. Той не става религиозен проповедник, не основава  църква, книгите му са трезви и логични, обясненията в тях - подробни, описанията са като на научен експеримент. По Коледа на 1771 Сведенборг получава инсулт, а три месеца по-късно умира. 

В последния ден до него е пастор Ферелиус от Шведската лутеранска църква в Лондон, който го заклева да каже дали описанията му на духовния свят, на Небето и Ада, не са лъжа или поне литературна измислица, както смятат някои. На което Сведенборг отговаря недвусмислено: „Както наистина ме виждаш тук, пред очите си, така е истина и всичко, което съм написал. Бих могъл да кажа и повече, ако ми беше позволено. Като влезете във вечността, ще видите всичко и тогава ние с вас ще имаме много да си говорим”.

Сабат, Умри млад