Великите европейци - Джордж Харисън, първа част

„Имам две големи постижения в живота си. Едното е, че успях да се присъединя към „Бийтълс”, другото – че успях да се отърва от тях” – заявява Джордж Харисън.

Something

„Нещо в начина, по който тя се движи, ме привлича, както никоя друга любов” – пее Джордж Харисън в една от най-знаменитите си песни, Something. Макар тогава да е едва на 26, тук той прозира целият, какъвто е и какъвто остава до края – романтично, леко отнесено момче, което рови за важните неща под повърхността на света, лирична душа, която се страхува да не бъде ранена, прекрасен композитор и фантастичен, но пестелив китарист, който не се захласва по техническите възможности, а държи звука на китарата подчинен на общата музикална идея. Един критикзаявява: „Something най-после изравнява статуса на Харисън като композитор с техния”. Малко късно изравняване, на Джордж вече му е писнало да не го оценяват по достойнство и гледа с две очи отвъд „Бийтълс”.

Something

Джордж Харисън е роден през 1943 година в Ливърпул като четвърто дете в семейство от ниските нива на средната класа. Баща му, Харолд, е шофьор на автобус и се жени за Луиз, продавачка в магазин. По линия на майка му, чиято оригинална фамилия е Френч, корените на Джордж Харисън могат да се проследят назад чак до 12 век през Ирландия до норманските рицари от Франция. Луиз е грижовна жена и голям фен на музиката. Биографът Джошуа Грийн разказва, че докато е бременна с Джордж, тя редовно слуша музикално предаване на Радио Индия и уточнява: „Всяка неделя тя се отдаваше на мистичните звуци на ситар и табула, с надеждата, че екзотичната музика ще донесе спокойствие на бебето в утробата ѝ.” Донякъде е разбираемо – война е и спокойствието в Англия е ценна стока. Но ако тази история е истинска, защо се учудваме тогава, че именно Джордж Харисън е първият западен музикант, привнесъл странните източни музикални инструменти в традицията на рок-енд-рола.

Норвежката гора

„Норвежката гора” – през 1965 година в тази песен на Джон Ленън от албума Rubber Soul за първи път в западната рок-музика прозвучава индийски ситар, инструмент, на който Джордж Харисън, с ум, понесен на Изток в мистични търсения, вече се учи да свири. Пътят дотук обаче е дълъг. Началото е десетина години по-рано, когато той е на 13 и получава откровение. Докато си върви по улицата, от една къща гръмко звучи Heartbreak Hotel на Елвис Пресли и момчето се влюбва. Първата китара на Джордж е акустична и струва 3 лири и 10 пенса. Това са днешни сто паунда, немалко пари, които момчето взима от майка си. Джордж изучава инструмента почти сам, със слушане и по метода проба – грешка, но след около година, на 14, вече е готов за нещо повече. Един ден, докато отива на училище, в автобуса среща Пол, който го запознава с Джон, нахакан колежанин и лидер на „Куоримен”. Отначало той отпраща малкия, но после го чува да свири и го взима в групата. Скоро Джордж напуска училище и се отдава изцяло на музиката. Следват мътните времена на „Бийтълс” из квартала на Червените фенери в Хамбург. Там е и първият сексуален контакт на Джордж, на чиито финал другите трима, които са в същата стая, но уж спят, бурно ръкопляскат. Така Джордж Харисън, освен в китарите, за цял живот остава влюбен и в жените.

Don't bother me 

„Не ми досаждайте” – това е заглавието на първата самостоятелна композиция на Джордж Хорисън, появила се в With the Beatles, вторият албум на групата от 1963. В следващите албуми той има по една, две, до три собствени композиции и появата им става след борба с Джон и Пол. Не възприемайте това обаче съвсем буквално, въпреки проблемите, тези четири момчета се харесват, обичат, не могат един без друг, както свидетелства включително Пати Бойд, първата съпруга на Джордж Харисън. Двамата се срещат през 64-та, на снимките за Help, той я кани на среща, тя отказва.. “Това е Джордж Хорисън, всички мечтаем за него, момичетата припадат, като го видят, нямаш право да му отказваш” – поучава я нейна приятелка. И Пати излиза с Джордж, но скоро усеща не само меда, а и жилото на славата - ревниви фенки ѝ пращат заплашителни писма или направо я атакуват на улицата. Двамата са заедно десетина години и тя е муза за негови прочути песни като Something, I Need You и други. Когато през 74-та се разделят, Пати се жени за отдавна влюбения в нея Ерик Клептън, Джордж свири на сватбата им, а с Ерик остават приятели и цял живот си викат „баджанак”.

I Need You 

През 60-те Джордж Харисън все повече се увлича от източните философии, запалва се по кришнаизма, а като чува музиката на Рави Шанкар, веднага посяга към екзотичния ситар. Той вече е запалил „Бийтълс” по фолк-елементите на The Birds и Боб Дилан, така че те възприемат с удоволствие и този му принос в общото звучене. Джордж дори успява да ги заведе на поклонение до Индия, което обаче вбива още по-дълбок клин в единството на  групата. Когато се връщат през 68-ма, те записват „Белия албум”. В него Харисън участва с една от най-вълшебните си композиции – „Докато моята китара нежно плаче”. Следват Yellow Submarine и Abbey Road, а през 70-та, след Let It Be, наистина всичко се разпада. Светът внезапно остава без своите „Бийтълс” и е тъжен. Самите те са по-скоро доволни, че са се отървали един от друг. Въпреки това обаче, със сигурност не спират да чуват как китарата на Джордж понякога нежно проплаква насред самотата на света. 

Докато моята китара нежно плаче 


Още от категорията

Йордан Велчев: Буквите –любов за Пловдив

Буквите и религията правят идентичността на един народ. Навярно не си даваме сметка, но това е всичко. Белегът на всяка една цивилизация са буквите.  Буквите са знак и магия.  Думите са на Йордан Велчев  -  поет и писател, но също историк и есеист. Два пъти носител на наградата „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура,..

публикувано на 24.05.19 в 14:18

„Алтер его” - между образованието и литературата с Цветелина Драганова

Малко след 24-ти май ще запазим празничния дух и в предаването „Алтер его”. Специален гост ще бъде Цветелина Драганова – преподавател по български език и литература в ЕГ „Пловдив”. С нея ще говорим за просторите в родното образование – не само онези, на които висят кирливите ни ризи, но и другите – окриляващите младото поколение. Ще засегнем и..

публикувано на 24.05.19 в 11:19

Тази събота в "Срещи"-те

Тази събота "Срещи-те" ще търсят  отговорите  на магията Българско Възраждане: с философа Тони Николов и инж. Любозар Фратев - бизнесменът, който вече 13 години преиздава  позабравени, пренебрегвани или  умишлено неиздавани исторически четива -   за историята на Пловдивското Възраждане, Източна Румелия и България.  Ще питаме и ще се опитаме да обясним..

публикувано на 24.05.19 в 09:03

"За буквите между Пловдив и Матера" пази Кирилицата

„За буквите между Пловдив и Матера“ е проект на фотографа Галя Йотова , куратор Светла Петкова, с участието на скулптора Сава Стоименов (автор на буквите). Той е финансиран по отворена покана „Малки проекти: Събития и общностно участие" на Фондация „Пловдив 2019“ и се реализира със съдействието на Фондация „Матера 2019“ (OpenDesignSchool)...

публикувано на 23.05.19 в 17:11

"Артист на седмицата" представя виртуозната Донка Ангъчева

В „Артист на седмицата“ ви срещаме с пианистката Донка Ангъчева. Виртуозната пианистка дебютира на българска сцена, като солист на Пловдивската филхармония на десетгодишна възраст. Ученичка на Милена Моллова (студентка на Емил Гилелс), мо първо на пловдивските преподаватели Мария Славова, Дияна Славова и Поля Костова , Ангъчева печели много..

обновено на 23.05.19 в 17:01