Великите европейци - Теодор Херцел, първа част

През 1897 в Базел се провежда първият ционистки конгрес. Въпреки трудностите, той е успешен Теодор Херцел, безспорният лидер на ционизма, записва: „В Базел аз създадох еврейската държава. Ако днес кажа това на всеослушание, отговорът ще бъде всеобщ присмех – но след 50 години ще го признаят всички”. Е, Херцел греши, но само с една година – вместо след 50, еврейската държава Израел, се появява официално 51 години по-късно, през 1948. Но заради грешката заслугите на Херцел за нейното създаване не избледняват, напротив - и сега той е най-почитаната фигура в Израел, а го сравняват и с Мойсей. Е, поне в едно отношение има защо – и двамата са лидери, които в подходящ момент повеждат народа си към Обетованата земя, след дълго скитане го довеждат до там, но сами те никога не заживяват на мястото, където текат реки от мед и мляко, мястото, отредено от самия Бог за неговия силно възлюбен и сурово наказван  народ. 

Думата „ционизъм” често се използва в негативен контекст, а ционистите се представят като заплаха за всички останали, хора, които творят световен заговор да унищожат или поне да поробят, човечеството. Но движението на Теодор Херцел, не е такова. То е публично политическо движение за реализация на еврейската национална идея и повечето му работа се състои от пропагандиране сред самите евреи. През 19 век доста от тях в Европа са възприели идеята за интеграцията и се чувстват повече французи или германци, отколкото евреи. Разбира се, заради това предразсъдъците срещу тях не изчезват, а нападките – словесни или физически - не намаляват. Фундаментална причина за антисемитизма са предразсъдъците, поддържани от християнството - евреите са виновни за страданията и смъртта на Христос. Ръка за ръка с религиозните предразсъдъци обаче, вървят и икономическите. Да, евреите са хора, които умеят да боравят с пари, но важно е да се знае, че еврейската религия не забранява даването на заем и получаването на лихва срещу това – нещо категорично забранено както от християнството, така и от исляма. Ето защо евреите са първите банкери на Европа, но са хем харесвани, когато дават пари, хем мразени, когато си ги искат. Така се нагнетяват антиеврейските настроения, избухват, взимат съответни жертви, успокояват се и пак се нагнетяват. Процесът продължава със столетия и е съпроводен с натрупването също на „богата” антиеврейска риторика. Теодор Херцел е споходен от блестящата идея, че това е цикъл, от който няма измъкване, освен ако евреите не създадат собствена държава, в която да живеят. Да, Херцел вижда и съзнава многото противоречия в самата еврейска среда. При опита си отначало да намери финансиране за новата си ционистка идея, той се сблъсква пряко с хора като Барон Хирш или Барон Ротшилд и е силно фрустриран от това преживяване. После пък, основно с руски евреи, има и ред идеологически сблъсъци. И може би именно усилията му да преодолее тези сериозни вътрешни противоречия, довеждат и без това слабото сърце на Теодор Херцел буквално до пръсване. Разбира се, ционизмът като политическо движение не се появява на гола поляна. Преди да се стигне до херцеловия „основопологащ” ционизъм, има два етапа - „пре-ционизъм” и прото-ционизъм”. Пре-ционизмът е културната база на ционизма изобщо, но при него връщането на народа в Обетованата земя е задължително свързано с появата на Месия, който ще реализира идеята.  Прото-ционизмът от началото на 19 век вече настоява за връщане на евреите в Израел, без да се чака Месия. А през 1985 вече се появява Теодор Херцел, за да положи фундамента. Отначало Херцел не успява добре да презентира идеята си пред свръхбогатите евреи, към които се обръща. После обаче решава, че ще мине без тях и прави две важни неща. Първо, пише „Еврейската държава – опит за съвременно решаване на еврейския въпрос”. Книгата почти веднага е преведена на основните европейски езици и, макар да среща съпротива сред част от еврейската интелигенция, печели голяма популярност сред, така да се каже – „широките еврейски маси”, особено в Източна Европа. Второто му важно дело е създаването на ционисткото движение.

Още от самото начало, ционизмът не е движение с единна политическа философия. В него се включват както социалисти, така и религиозни фигури, плюс тъй наречените „националистически”  и „културни” ционисти. Според специалистите: „Ционистките идеи се развиха във времето и бяха повлияни от обстоятелствата, както и от социалните и културни движения, популярни в Европа през различните времена, включително социализъм, национализъм и колониализъм. Те приемаха различни „вкусове” в зависимост от страната на произход на мислителите и преобладаващите съвременни интелектуални течения. Съответно – нито един човек, публикация, цитат или произнасяне не трябва да се приема като въплъщение на „официалната” ционистка идеология”. Освен тези и още много вътрешни проблеми, ционизмът среща и външни.

Основният е, че действието се развива през 19 век, създават се повечето национални държави в Европа, а нарастват и имперските амбиции на по-големите и по-силните. С други думи – няма свободни територии, няма желание да решават чужди, а не своите проблеми, няма ентусиазъм някой да прави услуги на някаква група, най-общо казано - презрени хора. Така че Теодор Херцел, който до 35-та си година работи, за да стане фактор в европейската журналистика и на театралната сцена, трябва много бързо да се преориентира и да се издигне в полето на политиката и висшата дипломация. В това отношение не особено успешни са дипломатическите му контакти с немския кайзер Вилхелм II и турския султан Абдул Хамид II. За сметка на това среща силна подкрепа от Британската империя. Херцел умира през 1904, но ционистката идея се развива бързо. Едва 13 години след смъртта му, през 1917, Артър Балфур, британски външен министър, пише  официално писмо, в което казва - Великобритания ще създаде еврейски национален дом в Палестина, при условие, че няма да бъдат засегнати правата на вече съществуващите там общности.


Още от категорията

Три представления днес в афиша на „Сцена на кръстопът“

Театър „София“ представя на голяма сцена  „Развратникът“ от Ерик-Еманюел Шмит и режисьор Стоян Радев. Спектакълът поставя въпроса:  Можем да попитаме какво въобще си струва да се прави, при положение, че всичко е така нетрайно?  Сред актьорите са Ириней Константинов, Лилия Маравиля и Петя Силянова, а представлението започва в 19 ч. На Камерна..

публикувано на 15.09.19 в 09:07

Втори гайдарски събор се провежда в с. Стойките

В смолянското село Стойките започва Вторият национален събор на гайдарите „Апостол Кисьов“.  Съборът носи името на фолклориста Апостол Кисьов, роден в село Стойките, възродил гайдарството в Родопите, създал десетки школи по каба гайда в различни селища на планината и организирал оркестър от 100 каба гайди – с първа концертна изява през 1961 г...

публикувано на 15.09.19 в 08:45

Анна Мария Гюзелева представя стихове в Пловдив

Днес ще бъде представянето на програмата „Интеркултурен диалог Италия - България, организирана от Читалище „Алеко Константинов“, Пловдив и Италианска читалня „Асен Марчевски“, в рамките на НОЩ/Пловдив 2019 година на 14 септември 2019 г. Събитието се провежда под  патронажа на почетния консул на Република Италия в Пловдив Джузепе Де Франческо...

публикувано на 14.09.19 в 08:49

Арт фестивал край Белащица

Галерия "Резонанс" - Пловдив превръща Чинарената гора край село Белащица в зона на творчество, в културно пространство, с идеята за сливане между природа и изкуство. Това каза кметът на селото Цветанка Читакова.  Артистичният фестивал ще е на 14 септември от 13,00 часа.Досега гората е била домакин на акция "Боси по пътеката" и проекта "Змия в..

публикувано на 14.09.19 в 08:45

"Празникът" на Явор Гърдев гостува на "Сцената"

Малък градски театър „Зад канала“ гостува на фестивала „Сцена на кръстопът“ със спектакъла на Явор Гърдев „Празникът“. Между актьорите са Бойко Кръстанов, Пенко Господинов, Луиза Григорова, Иван Бърнев. На Камерна сцена  хасковската трупа представя спектакъла „Различен от всички“ от Алексей Слаповски и режисьор Иван Савов.  Сюжетът е поредица от..

публикувано на 14.09.19 в 08:42