Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Джордже Енеску

Румънският музикален гений Джордже Енеску приживе е познат на европейската публика като феноменален цигулар, а в САЩ като блестящ диригент. Като композитор обаче той е известен сред специалистите, но не и сред широката публика. Грешката е на път да се поправи в новото хилядолетие, когато творчеството му възкръсва. 

„Моцарт, когото  пропуснахме” пише „Гардиън” през 2002. Джордже Енеску е роден през 1881 година в молдовско селце. Баща му е управител на имение и любител-цигулар, но не той дава първите уроци на сина си - синът му сам си ги взима. На три Джордже чува пътуваща циганска група и се захласва. На другия ден опъва канап върху летва и издава странни звуци. Родителите му подаряват истинска цигулка, но детска, с три струни. Малкият е възмутен, хвърля подаръка в огъня и настоява за истински инструмент. Е, купуват му и той веднага започва да свири по слух, а после баща му го учи на нотите. 

Джордже е на 4, но тутакси схваща идеята, започва да си играе с нотите и толкова напредва, че го водят на специалист – композитора Едуард Кудела. Първата им среща е знаменита. Кудела казва на Джордже: Е, да чуем какво можеш. А малкият отговаря: Ами да чуем първо теб дали изобщо можеш. Така или иначе, Кудела не пропуска таланта и съветва семейството да създаде на детето колкото може по-добри условия за развитие. Те му купуват му пиано и Джордже не само не слиза вече от него, но и започва да твори. Запазени са кратки композиции от този период, най-значимата от които е „Румънската земя” с умилителното уточнение: „Опус за пиано и цигулка от Джордже Енеску, румънски композитор на възраст пет години и четвърт”.

Понякога Господ е направо разточителен с таланта, както в случая с малкия Джордже Енеску, румънското музикално дете-чудо. Едва на 7, той вече е студент във Виенската консерватория – със специално разрешение да се наруши закона, който забранява студентите да са по-млади от 14 години. В европейската музикална столица Виена, Енеску учи цигулка, пиано, хармония, контрапункт и композиция. На 10 той свири в двореца пред императора Франц Йосиф. На 11 изнася първи самостоятелен концерт в зала Бьосендорфен. Публиката е във възторг, а вестниците пишат за „гениалното дете, което удиви Европа”. 

Преди да навърши 13, Енеску завършва Виенската консерватория със сребърен медал. Ученето до тук обаче не му стига, така че той отива в Париж да си доучи. В парижката консерватория е от 1895 до 1899, а професорът му по хармония Андре Жедалж казва: „Той единствен от моите студенти наистина има идеи и дух”. На 16, с прочутия оркестър на Едуар Колон, Енеску представя в Париж първата си зряла творба – „Румънска поема”, а после и Соната №1 за цигулка и пиано. Списание „Илюстрасион” пише: „Един млад румънец на име Джордже Енеску удивлява Париж с изумителния си талант. 

Той е не само цигулар-виртуоз от най-висока класа, но и извънредно надарен и самобитен композитор”. Скоро след това Енеску се представя и в родината, като дирижира своята „Румънска поема” в зала „Атенеум” в Букурещ. Цял живот като композитор той неизменно втъкава – фино, умело – елементи от румънския фолклор в изключителните си композиции, които го поставят сред най-големите европейски музикални гении от първата половина на 20 век.

Цял живот Енеску работи в различни стилове – романтизъм, импресионизъм, неокласицизъм. Но той е така надарен, че бързо изчерпва всичко и продължава в друга посока. Това прави творчеството му по-трудно за широката публика. Тя не разбира защо човекът, постигнал върхове още в първите си две-три романтични композиции например, не се придържа към този стил, а го зарязва и търси плячка в други ловни полета. Музиката му е и много концентрирана, това също затруднява контакта на публиката с него. Да не говорим пък за пълната липса у Енеску на желание да се занимава с промотирането на творбите си. Щом ти напише и представи веднъж-дваж, не се интересува повече - има по-важни дела за вършене.

 Едно от по-важните му дела е любовта – но не любовта изобщо, а към конкретна жена. Тя е румънска благородничка, казва се Мария Росети-Тескану, дама от свитата на румънската кралица, по известна като принцеса Мария Кантакузина. С Енеску се виждат когато той е на 17, а тя на 19 и скоро се жени за принц Михаил Кантакузин. През 1907 Мария и Джордже официално се запознават, а любовта им избухва през 1914. След което той я обича вярно до живот, тя него – също, въпреки всички афери, които има и които той, твърде зает с любовта си към музиката, се прави, че не забелязва.

Джордже и Мария се оженят едва през 1937, години след смъртта на съпруга ѝ. Тя се предава, след като при поредния опит за самоубийство си оставя ужасен белег от киселина на красивото лице. Двамата са заедно до смъртта му през 1955, стандартна смърт от инфаркт, но настъпила при не особено приятни обстоятелства. 

През ВСВ семейството е в Букурещ, но Енеску е разорен и трябва да работи за прехраната. Новата комунистическа власт в Румъния опитва да ползва името и музиката му за пропаганда, но той се маха в доброволно изгнание. Живее в Париж, във все по-голяма бедност - вече не може да дирижира и да изнася концерти, а приходите от авторски права са малко. До края на живота му копоите на Секуритате опитват да го върнат в Румъния, като оказват финансов и психологически натиск. 

Но великият румънски композитор не се поддава, умира на свобода в Париж и е погребан в  гробището Пер Лашез. 13 години по-късно до него ляга и музата му – Мария Кантакузина. И тя, както и родната Румъния, приживе го нараниха, но, въпреки всичко, точно за тях Джордже Енеску създаде най-прекрасната си музика.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Сборникът с разкази "Баба" събира респект и благодарност

На книжния пазар излезе сборникът с разкази "Баба". Той ще бъде представен  от Кремена Димитрова  в „Петното на Роршах“ на 30 април.  Книгата включва разказите на хора от най-различни сфери и професии на живота, които разказват за своите Баби. Незабравимите си истории  споделят писател, психолог, журналист, рекламист, режисьор и актьор. Сред..

публикувано на 25.04.24 в 08:01

Проф. Пимпирев гостува на Природонаучния музей

Среща с проф. Христо Пимпирев и екипа на втората полярна мисия на българския военно-изследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“ организира Регионалният природонаучен музей - Пловдив в зала „Планетариум“. Припомняме, че през февруари в Природонаучния музей бяха открити новата експозиция „Полюси“ и първият по рода си „Леден фестивал“,..

публикувано на 25.04.24 в 06:23

Над 450 изпълнители участват в конкурса "15 лалета" в Хисаря

Повече от 450 изпълнители, възпитаници на 64 музикални школи от 31 населени места, ще участват в Националния младежки конкурс за поп и рок музика "Петнадесет лалета".  Дванадесетото издание на конкурса ще се проведе от днес до неделя на сцената на Народно читалище „Иван Вазов 1904“ в Хисаря, съобщи музикалният директор на форума Иван Димов...

публикувано на 25.04.24 в 06:17

Светлина Стоянова идва в Пловдив с постановката "Севилския бръснар"

Оперната прима Светлина Стоянова се завръща в България за участие в постановката „Севилския бръснар“ на Росини на Държавна опера – Пловдив в Дом на културата „Борис Христов“. Младото сопрано със стремителна международна кариера в едни от най-реномираните оперни театри като Ла Скала-Милано, Виенската Щатсопера, Операта в Хамбург, Операта в..

публикувано на 25.04.24 в 06:13

Академичен народен хор с концерт в село Горнослав

Академичен народен хор при АМТИИ "Проф.Асен Диамандиев", ще изнесе концерт в с. Горнослав. Концертът е част от инициативата "Малките добри дела" и ще се проведе в събота, на Лазаровден. В разговора ни, диригента Николай Гурбанов, разказва за събитието и за последните успехи на Академичния хор, който през февруари 2024г. проведе тридневно турне в..

публикувано на 24.04.24 в 14:22