Вицепрезидентът на КНСБ определи като пожелателни 32-те мерки за справяне с кризата

Вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров определи като пожелателни 32-те мерки за справяне с кризата, които синдикати, работодатели и управляващи обсъдиха.

В интервю за "Преди всички" по "Хоризонт", Димитров отчете, че правителството все още не е представило своите антикризисни мерки и на практика страната ни няма реален план срещу икономическата кризата. Най-важното е доходите на хората да са защитени, допълни Пламен Димитров

Пламен Димитров: Трудно можем да кажем, че всичко това, взето заедно, формира една национална антикризисна програма, остава на едно вербално ниво, на намерения – без конкретика.

Ние предложихме нещо, което се прави в цяла нормална Европа – връзка с линията на бедност и връзка със средната работна заплата, официалният праг на бедност да се прилага като критерий за целите на подпомагането.

В момента, ако изпаднете в някаква ситуация на бедност, имате нужда от подпомагане заради това, че ви е ударила кризата, критериите са изключително смешни – 65 лева е т.нар. гарантиран минимален доход, който няма нищо общо с реалния живот.

Според икономиста Ганчо Ганчев залагането на мярката "ускорено въвеждане на еврото" не би могло да се определи като антикризисна стъпка, а и на практика България не може да ускорява този процес. Кога ще влезем в еврозоната зависи изцяло от Европейската централна банка и от Европейската комисия.

Ганчо Ганчев: Не се вижда такъв цялостен план, може би правителството разработва, но това, което се очертава предварително, е, че този план е по-скоро рестриктивен, гарантира стабилността и балансиране на бюджета, евентуално може би пак ще се върнем към политиката на излишъци.

Докато мерки в областта на реалната икономика, които евентуално да насърчат търсенето, като че ли са по-малко. Тук правителството разчита на реализирането на големи проекти, финансирани от ЕС, но това финансиране също предполага участие на държавата.

И тук имаме един проблем – до каква степен нашата държава е готова да съфинансира подобни големи проекти, за да може да бъде задвижена икономиката.

Преди въвеждането на еврото всяка страна преминава през задължителен 2-годишен период на изчакване, така че това е по-скоро мярка за след кризата, иначе би означавало, че очакваме сериозните икономически трудности у нас да продължат още 2 години, добави Ганчев. Според него правителството трябва да се съсредоточи в подкрепа на икономиката.