Акцент в сесията на европарламента е гласуването на втори мандат на председателя на ЕК

Най-важният момент в откриващата се днес четиридневна редовна сесия на Европейския парламент е гласуването в
сряда на кандидатурата на Жозе Мануел Барозу за втори петгодишен мандат начело на Европейската комисия. 

Ден по-рано европейските депутати ще изслушат неговото изявление, което ще е на практика поредно представяне на
програма му.

Гласуването ще се състои според изискванията на Договора на Европейския съюз от Ница, който трябва да бъде заменен от Договора от Лисабон. Това означава, че за избиране на Барозу ще е необходимо обикновено мнозинство от подадените гласове.

Договорът от Лисабон изисква абсолютно мнозинство при избор на председателя на Европейската комисия.

Очаква се сегашният председател на комисията да получи одобрение за втори мандат, въпреки че немалко европейски
депутати не го подкрепят. Въпреки всички изтъквани от тях възражения обаче, те така и не посочиха друг кандидат и в сряда ще се гласува само кандидатурата на Барозу.

В рамките на тази сесия новоизбраният председател на Европейския парламент Йежи Бузек ще изложи пред депутатите
политическите приоритети на мандата си.

По време на сесията Европейският парламент ще гласува кандидатурите за комисари на Алгирдас Шемета /Литва - Финансово планиране и бюджет/, Карел де Гухт /Белгия - Развитие и хуманитарна помощ/ и Павел Самецки /Полша - Регионална политика/. Те бяха определени от страните си да заменят Далия Грибаускайте, която стана президент на Литва, Луи Мишел и Данута Хюбнер, които бяха избрани за евродепутати.

Ще бъде разгледано също предложението на Европейската комисия за премахване на шенгенските визи за някои западнобалкански страни.

Част от депутатите се опасяват, че предлаганото премахване на визите за Сърбия, Черна гора и Бивша югославска република Македония, като същевременно се запазват визовите изисквания за Босна и Херцеговина и Албания, може да породи риск за стабилността в региона.

През последния ден на сесията ще бъдат обсъдени газовите проекти "Набуко" и "Южен поток" и мястото им в политиката за енергийна сигурност на Европейския съюз.

БТА