Чехия ще получи гаранциите, които поиска като условие да ратифицира Лисабонския договор. За това се договориха късно снощи в Брюксел държавните и правителствени ръководители на страните от Европейския Съюз. Споразумението предвижда Чехия да бъде добавена към специалния протокол, с който преди време, макар и с други аргументи, Полша и Великобритания си извоюваха право на изключение от Хартата за основните права. Този вариант няма да наложи нов кръг ратификации на Лисабонския договор в останалите държави-членки и отговоря на искането на чешкия президент Вацлав Клаус, съобщи председателстващият заседанието на Европейския Съвет премиер на Швеция Фредерик Райнфелд.
"Този протокол ще бъде изготвен и приет на по-късен етап - когато Лисабонският договор вече ще е действащ. Така че сега вече самият Вацлав Клаус и тези среди в Чехия, които държат на това условие, имат интерес да завършат по-бързо ратификацията на договора от Лисабон - защото протоколът може да влезе в сила само след него", заяви шведският премиер Фредерек Райнфелд.
Председателят на Европейската Комисия Жозе Барозу на свой ред определи постигнатото споразумение така: "Придвижването на този нов Европейски договор ми напомня на маратон с препятствия. Варвам, че тази нощ преодоляхме и последното политическо препятствие, и че много скоро Лисабонският договор ще влезе в сила - стига разбира се Конституционният съд на Чехия да не се противопостави на това".
Снощи европейските лидери не успяха да се договорят по друга от основните теми на срещата си - мерките в борбата с промените в климата. Главния проблем е как 27-те да си поделят финансовата тежест за намаляването на вредните емисии в развиващите се страни. Девет Централно и Източноевропейски държави, сред които е и България, искат финансовото бреме за тях да е съобразено с по-ниските им икономически възможности. Преговорите по този въпрос ще продължат и днес, защото целта е да бъде договорена обща позиция на Европейския Съюз по проблема преди световната среща за климата в Копенхеген.
