Какво представлява „Невро лингвистично програмиране”- "методология, сборник от техники, които ни помагат да бъдем себе си... "
"Как де се чувстваме добре, когато около нас е тъмно..."
"Хората отделят много повече време да изучат своя мобилен телефон, от колкото да изучават себе си..."
Откъс от книгата на Любомир Розенщайн “Розовите очила на душата”:
„Не е важно какво точно казваш, а какво чуват или още по-точно - какво преживяват хората, които слушат твоите думи или твоето мълчание… Благодарен съм на радиото и на това време, което ми даде мое собствено поле за експериментиране. Аз знаех какъв исках да е отговорът на излъчваната от мен комуникация. Исках да върна, поне за миг рано сутрин, хората към усещането, че все пак животът, колкото и объркан да е той сега, е хубав, че утрото носи надежда, че новият ден си струва. Че от нас зависи, колкото и малко да е това, с какво настроение ще го почнем. Че имаме избор във всяка ситуация и че не сме безнадеждно сами и изоставени в космическото пространство на трудностите и отчаянието, че имаме опората на слънцето, земята и хората до нас. Постепенно се научих да постигам тази цел в малките си обръщения към слушателя рано-рано сутрин. Те нямаха кой знае какъв информационен смисъл, от опит разбрах, че дори не е важно да са особено смислени като текст. Думите бяха само повод. Речта беше само начин да се използват модели, които променят състояния. Сам, още преди да бях прочел за този генерален и най-важен похват в Невролингвистичното програмиране, бях налучкал верния път: за да постигнеш определено състояние в този, с когото общуваш, първо ти трябва да влезеш в него - в състояние на транс - и когато си настроил своето несъзнавано на тази вълна, тя заразява другите участници в общуването. Настроението и емоциите се предават през кожата, а както аз щях за себе си да установя - и с помощта на радиоефира.”
/Б.А./
