Август Амонов
е солист на Мариинския театър в Санкт Петербург от 2003 г. Пял е повече от 20 различни роли на тази престижна сцена. А също така много гастролира по цял свят. Ето как описва част от програмата си за сезон 2010/2011:През месец октомври дебютирах в Карнеги Хол в 8 симфония на Малер под диригентството на Валери Гергиев и в Кенеди Център във Вашингтон. След това участвах в постановка на операта „Аида” на Верди във Валенсия под диригентството на Лорин Маазел. През януари пях в Денвър в Операта на Колорадо, след това в Литва, в Рига и след това в Мариинския театър в Санкт Петербург имахме нова постановка на операта „Аида” – копродукция с цирк, модерно съчетание на опера и шоу с много светлинни и лазерни ефекти с бюджет половин милион долара.
Вие как приемате такива режисьорски решения? Смятате ли, че тези модерни ефекти са самоцелни?
Мисля, че това има право на съществуване. Още повече, че не беше показано в самия театър, а в новата ни концертна зала, където се поставят съвременните постановки в съответствие с новите тенденции. Трябва да се привличат младите хора в операта и това трябва да се прави на достъпен език. В същото време имаме и много красива класическа постановка в големия театър, която се посещава от много чужденци и от по-възрастните ценители на оперното изкуство. Старинният театър, който е целият в злато, трябва да предлага красиви скъпи класически постановки, според мен. Това е като Ролс Ройс или часовник Картие. Така, както има Третяковска галерия в Москва и Ермитаж в Санкт Петербург. А има и зали за съвременно изкуство. Нека да има и експериментални театри! Академичният театър обаче означава високо изкуство. Не може да се облека с фрак и къси гащи! Това би било идиотско! Всяко нещо трябва да си знае своето място!
Имахме копродукция на Мариинския театър, Операта във Валенсия и Варшавската опера на „Троянците”, в която всички действащи лица бяха облечени със скафандри. Режисьорът беше решил, че операта „Троянците” няма да бъде за Троянската война и за Картаген, а за компютърния вирус Троянски кон. И на премиерата половината зала си излезе след първо действие!
Темата за модерните постановки е свързана с още една голяма тема - за финансовата криза, за начините на финансиране на оперните театри…
Мариинският театър се финансира много добре благодарение на Валери Гергиев. Заедно с музикантските си качества той е и един прекрасен мениджър и администратор! Той умее да дружи с най-богатите хора в света и те даряват средства. И разбира се, благодарение на колосалния труд на цялата трупа! Ние имаме по 8 премиери годишно, заедно с това много гастроли. Имаме три оркестъра и два хора, 70 оперни заглавия се поддържат в репертоара. Всичко върви паралелно – част от състава поставя в театъра, друга част е на турне.
Държавата финансира заплатите. Президентът дава премии от специален фонд, учреден преди няколко години към президентската институция, на най-добрите руски състави, посочени от диригентите Валери Гергиев и Юрий Темирканов – Мариинския театър, Балшой театър, Московсият Държавен симфоничен оркестър и Филхармонията на Санкт Петербург. Но иначе, честно казано, състоянието на класическата музика и театрите в цялата страна е катастрофално. Вече не пътувам на гастроли из Русия, защото театрите не могат да си позволят да ми платят. И не говоря за хонорар, а за самолетните билети и хотела. Театрите в малките градове са в ужасно състояние! Хората работят на няколко места и това се отразява на качеството. Когато мислят за друго - как да нахранят семейството си и да се облекат… Русия не е само Москва и Петербург! В другите градове сякаш е друг свят.
Разкажете ни повече за маестро Валери Гергиев!
Той е интересен човек с голямо чувство за хумор. С него не можеш да скучаеш! Така както работи той… аз не познавам друг такъв човек! Веднъж казах на секретаря му, че ако му вземат всички мобилни телефони и го изпратят да си почине за един месец на някой остров, той сигурно ще умре! Това е човек с необичайна енергия, който може да работи по 18-20 часа в денонощието без да спи, защото заедно с творческата работа има много срещи с хора на бизнеса, от правителството… Валери Гергиев построи концертната зала, наречена Мариинска 3, където се изнасят съвременните спектакли, детски спектакли и симфонични концерти. Само с частни пари, без копейка от държавата. Изисква се голям талант, за да събереш тези пари! Например японска меценатка дари 1 милион долара… Сега се строи още една сграда на Мариинския театър, защото старата сграда трябва да се затвори за реставрация и през това време трябва да имаме къде да работим. В същото време миналата година номинираха Валери Гергиев като диригентът, който дирижира най-активно. Той има 250-300 изяви годишно! Плюс полетите! Днес дирижира в Москва, утре в Ню Йорк, вдругиден в Мадрид…
Вие също пътувате много. Какво означава за Вас гостуването на българска сцена?
О, ще започна с това, че България е оперна страна, която е родила много велики певци! Българският тенор Никола Николов е кумир за мен! След това такива певици като Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова… За мен е чест да пея в Софийската опера, защото това е свято място, където са пели най-добрите певци! Публиката е оперна публика, която много е слушала и познава традициите. И сега има много добри млади български певци.
Да, те пеят в чужбина…
Това е естествено! Не смятам, че артистът трябва да стои и да работи само в един театър. Тогава се губи стимулът, мотивацията. На мен ми е интересно днес да пея в София, утре в Ню Йорк. Съществува вокална конкуренция, която те поддържа в тонус. Това е хубаво!
Тук също пеете в постановка на операта „Бал с маски” на Верди със съвременна режисура на Пламен Карталов. Как я възприемате?
Можеш да пренесеш действието във времето, дори в днешно време, но важното е да не променяш съдържанието на операта! Наскоро мой приятел пя в операта в Десау „Хованщина”. Немският режисьор, който дебютираше в оперен спектакъл, беше събрал всички политически събития от последната година в постановката. Моят приятел каза: „Всичко разбирам, само не разбирам защо е „Хованщина”?!” Ето това за мен е глупаво. А още по-глупаво е, когато оперните критици започнат да търсят в това гениалност! А това е невежество - когато режисьорът е над композитора. Докато проф. Карталов е музикант! Той е истински оперен режисьор и на мен винаги ми е приятно да работя с такива професионалисти!
Чуйте интервюто на Росица Кавалджиева с Август Амонов.
