Страната ни днес отбелязва 126-тата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и на майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Център на тържествата е Пловдив. Те започнаха с молебен, отслужен от пловдивския митрополит Николай в катедралния храм "Света Богородица" в Пловдив.
Ако трети март - Освобождението на България от турско робство, е нашият национален празник, то втори такъв с право можем да считаме шести септември - Денят на Съединението, а спомняйки си този ден молитвено, нека преклоним глава пред делото и паметта на съединиците, подчерта в словото си пловдивският митрополит Николай. Той призова да бъдем не безличен и покорен народ, а самоосъзнаваща се нация с богата история и уважаваща себе си.
Да се съединим чрез връзките на светата православна вяра, която ще ни направи силни, единни и неуязвими в днешния бездуховен свят. Да пребъде во веки нашето мило отечество България и нашият благочестив православен български народ в свобода, единство, мир, благоденствие, земно щастие и небесно спасение. Амин.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева, която присъства на тържествения молебен в храма "Света Богородица", заяви от своя страна, че си струва да се замислим именно на шести септември за единението в днешните трудни времена. То не е само дума, то не изключва различията, присъщи на демокрацията, единението е онази висша увереност, че пътят можем да го извървим само заедно, всички професии, всички етноси, всички слоеве, млади и стари, всички българи, допълни председателят на парламента. Цачева напомни, че от 1885 г. тръгва един лозунг, който и днес стои на Народното събрание – „Съединението прави силата”.
Съвременният прочит на идеята за съединение аз виждам в единението на всички български граждани, без значение от техните професии, без значение от компетентност, но с вяра, мъдрост, с мъжество - така, както са го направили нашите прадеди преди 126 години. Единно да вървим по пътя, пътят на демокрацията, на европейските ценности.
След тържествения молебен присъстващите на службата поднесоха венци и цветя пред паметниците на майор Райчо Николов и Захари Стоянов.
Вечерта в центъра на града членовете на пловдивския комитет "Родолюбие" ще направят възстановка на част от събитията, свързани със Съединението. Кулминацията на празника е тържествената заря-проверка пред паметника на площад "Съединение" в 20:30 ч. Преди официалната церемония в историческия музей ще бъде открита изложбата "Дарителството като памет за утре".
Мястото в София, свързано със Съединението, е гробницата-паметник на княз Александър Батенберг. Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България. Той е избран от Великото Народно събрание, като се изтъква участието му в руско-турската война, довела до свободата на България. При управлението на Батенберг се извоюва и Съединението през 1885 година. Десетки софиянци, предимно от патриотичните дружества, дойдоха на гроба на Батенберг в София, за да почетат ролята му в събитията от Съединението.
Кметът на София Йорданка Фандъкова припомни за възторга и надеждата, с която преди 126 години хората са залагали на акта на съединението. Безспорно дължим този ден на лидерите, на историческите личности, водени от справедлива кауза, заради която те бяха загърбили личните си интереси и вражди. Днес ние също имаме своята кауза и можем да я постигнем, ако четем правилно и помним завета на днешния празник "Съединението прави силата".
Професор Григор Велев припомни пред събралите се историята на княз Александър I Батенберг и неговата роля в съединението.
На гробницата днес представители на патриотичните дружества поднесоха венци и цветя. Събитието протече с изпълнение на мъжки хор "Гусла" и хор "Света София".
С тържествена церемония, военни почести и полагане на венци и цветя пред паметника "Орлето" на прославения Седми конен полк, в Сливен беше отбелязaна 126-та годишнина от Съединението на България.
Варненци преминаха в празнично шествие, водено от духовия оркестър на Военноморските сили, от паметната плоча на княз Александър Батенберг до паметника на загиналите в Сръбско-българската война. Пред паметника бяха положени венци и цветя с военен ритуал. Варненският и Великопреславски митрополит Кирил отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите за Съединението на България. По идея на местни националисти пред входа на Морската градина с 1330 балона беше изобразен българският трибагреник. По този начин освен Съединението, бяха отбелязани и 1330 години от основаването на България.
В Русе годишнината от Съединението на България беше чествано пред паметника на падналите в Сръбско-българската война. Той се намира на някогашния Александровски площад, където в началото на миналия век са ставали военните паради.
Преди 126 години в Русе Захари Стоянов и Панайот Хитовса основали един от първите в страната комитети „Единство”, които по-късно взели участие в подготовката на Съединението на България.
Пред представителна част на русенския гарнизон, областният управител на Русе Пламен Стоилов постави акцент върху ролята на войската в празничното си слово. Митрополит Неофит призова да запазим единството си: Вечна памет на отдалите сили, устрем и живот за Съединението на нашето отечество и запазването на неговото единство.
Жителите на Пазарджик се събраха на площад „Константин Величков”, за да участват на церемонията по издигането на националното знаме. Празникът започна с изпълнение на общинския симфоничен оркестър.
На площад "Съединение" пред паметника на Скърбящия войн, видинчани положиха цветя и се поклониха пред подвига на загиналите за Съединението на България.
През 1885 година, когато Четвърти плевенски пехотен полк се завръща след участието си в Сръбско-българската война, гражданите на Плевен посрещат героите при стария мост на река Вит, където е бил пленен Осман паша - разказва директорът на Регионалния исторически музей Стефка Григорова.
Издигнали са една прекрасна триумфална арка от цветя, на която е пишело „На доблестните воини от Четвърти пехотен плевенски полк. Няколко месеца по-късно се сформира специален фонд, в който започват да се събират средства за издигането на този паметник. Към инициативата на офицерите от Плевенския полк се присъединяват гражданите на Плевен. Голямо дарение прави и Княз Фердинанд и Евлоги Георгиев, които дават по 1000 златни български лева за издигането на този паметник. Открит е на 7 октомври 1905 г. този изключително красив паметник, който и днес вълнува плевенчани и гости на града, е дело на забележителния български скулптор Жеко Спиридонов.
Знамето на Четвърти пехотен полк с надписа "С нами Бог" е една от реликвите, които се съхраняват в експозицията на музея в Плевен.
Възпоменателно честване се проведе в местността "Корията", край шуменското село Мараш. На това място княз Александър Батенберг се съгласява да подкрепи Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
През август 1885 година край Шумен са се провеждали летните маневри на войските от Северна България. В палатката си княз Александър Батенберг приема представители от Източна Румелия. След разговора си с тях, князът нарежда запасните войници участвали в шуменските маневри да не се разпускат и обявява, че е съгласен да обяви съединението на Княжество България и Източна Румелия. В неговата защита той повежда войските към Пловдив съпроводен от Втори конен шуменски полк. Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България.
В Деня на Съединението силистренци се поклониха пред паметника на Стефан Караджа - първият паметник на борец за национално освобождение в Южна Добруджа. Монументът, дело на силистренския скулптор Павел Метеоров, е открит през 1941 година - само година след връщането на Южна Добруджа след дългогодишна румънска окупация.
Силистренци са дали своя принос за обединението на България с участието си в Сръбско-българската война. Има данни за създадени доброволчески чети, взели активно участие в бойните действия при Сливница.
Проф. Георги Марков: Съединението е звезден миг в българската история
Пловдив - център на днешните тържества
Стоянович: Не си ли повярваме, че можем да направим нещо, много скоро ще се обезличим
