Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Положителна рецензия за спектакъл на Софийската опера във френското списание „Opera”

Снимка: operasofia.bg
 

През месец януари Софийската опера представи за първи път в България операта „Роберт Дяволът” на Джакомо Майербер. Премиерните спектакли бяха на 20, 21, 22 януари и 2 февруари. В прегледа на специализираната музикална преса представяме рецензията на критика Тиери Гиен в мартенския брой на френското списание „Opera” за постановката:

За първи път истинско сътрудничество между Софийската опера и Френския институт. Дидие Талпен, едновременно директор на френския институт в София и диригент - уникален случай на френската дипломация, имаше смелостта да предложи направо и в 4 вечери едно малко познато и много трудно за поставяне заглавие - „Роберт дяволът” от Майербер. Без съмнение да се започне с постановка на „Испанският час” или „Детето и чудесата” или „Човешкият глас” би било по-лесно, но стремежът е бил да се направи голям удар с продукция, впечатляваща духа, една зрелищна творба, но и вид постановка, с която българите не са особено свикнали. Залогът е спечелен, съдейки по публиката на премиерата, която остана многобройна до края, повече от 4 часа и аплодира възторжено…

По новото издание, вече използвано през 2000-та година в Берлин от Марк Минковски, Дидие Талпен ни даде възможност да чуем арията на Роберт, добавена в началото на второ действие през 1883 г. за тенора Марио в тази роля, и съответно – той отрязва много ловко три-четвърти час от музиката. Може да се съжалява само за съкращаването на ариозото на Бертрам - единственият момент, в който разкъсваният от емоции  персонаж показва ясно своята любов към Роберт като слабост на дяволската си натура. Дидие Талпен обедини солистите, оркестъра и хора на Софийската опера /последният малко шумен/ с компетентност и голям усет за драматичното, въпреки че може да се пожелае, в някои моменти, по-добро равновесие между оркестъра и сцената.

Правейки тук първата си оперна постановка, режисьорът Уисам Арбаш /дълго време асистент на Оливие Пи/ предлага  естетичен  съвременен  прочит, интелигентен и ефикасен, в който яснотата на повествованието се съчетава с усещането за зрелище чрез многократните промени на видимото. Влагайки метафората на „театър в театъра“, Арбаш си играе с темата на дублажа и отражението, особено в грабващата танцувална пантомима, дублирайки в три плана сценичното действие.

Операта на Майербер „Роберт дяволът” изисква за квартета главни действащи лица Роберт, Бертрам, Изабел и Алис изключителни певци, както по отношение на виртуозността, така и на драматичното присъствие. Тези, подбрани от Софийската опера - всичките българи, с изключение на Филип До, не разочароват, въпреки че техният френски език трябва да се усъвършенства. Първата вечер беше доминирана от Бертрам на Мартин Цонев - бронзов глас, пронизителен и гъвкав, впечатляващ с авторитета си актьор. Светозар Рангелов в другия състав беше по-малко впечатляващ във всичко. Да се намери Робер е почти мисия невъзможна! Филип До се  измъкна с чест, като постигна един много добър ре бемол в първото трио, но в други моменти няколко свръхвисоки  тонове във форте доведоха до прекъсвания, въпреки че не му липсваше апломб. Жалко, имаше сценично по-слабо поведение, упрек, който не може да се отправи към Георги Султанов на другия ден. И двете Изабели бяха еднакво убедителни. Ирина Жекова, може би по-малко виртоузна от съперничката си, показа  повече чувственост и затрогващо присъствие. Диана Василева – по-лежерна, се показа като фин музикант. Олга Михайлова  изпълни задължението да осигури тежката партия на Алис трите вечери последователно и ако емисията на гласа й удивява в началото с  мощността си, бързо се впечатляваш от сигурността на техниката, с точни колоратури и хубави динамични градации, както и със сценично привличане и емоционалност без грешка. По-малко показен вокално, Рембо е перфектно поддържан от Даниел Острецов - характерен тенор, пълен с обрати. Между малките роли ще отбележим великолепния Албер на баса Димитър Станчев.

Този успех поставя жалоните на едно плодотворно френско-българско  сътрудничество, което би могло да продължи с постановките на един мини-цикъл Майербер за три сезона по повод 150- годишнината от смъртта на композитора през 2014 г.

По публикацията работи: Casta diva
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Най-четени