Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Кризата е по скоро въображаема, тя е в главите на хората, а не в икономиката, защото нищо страшно и кризисно не се е случило, става дума не само за България, а въобще. Какво се е случило – нима Европа е разорена от войни, нима е минала чума или испански грип и е покосил народите, че те не могат да се организират и работят. Нищо такова не се е случило. Кризата е в главите, в счетоводството, в онова, което не излиза, т.е. в едни сметки, които са направени криво. Сега искат тези сметки да се оправят, като се вземе от всички, за да излязат балансите на онези банки, които на практика са не по-малко кухи отколкото банките, които наблюдавахме в България в средата на 90-те години. Целта е проблемите, създадени от определени лица във финансовия сектор, да бъдат прехвърлени на всички. Дали тези хора, които ще бъдат потърпевши, ще се съгласят. Не се съгласяват и естествено настава бъркотия, икономиката спира да работи, защото не могат да се оправят счетоводните баланси. Това коментира в предаването "12+3" журналистът Светослав Терзиев.
Според него вече е започнало преосмисляне на водената досега политика за излизане от кризата: Самият факт, че се свика извънредна среща на тази тема показва, че има какво да се говори по нея. Очевидно, че пътят, по който се вървеше до момента, не дава положителни резултати и ако ги дава, те са на прекалено висока цена. Да блокираш икономиката, за да оправиш счетоводството не е най-доброто решение – нещо, което се случи в България още преди да настане същинската криза в Европа. При нас нещата тръгнаха точно по счетоводен път и в резултат на това икономиката почти спря да работи.
Относно казаното от президента Росен Плевнелиев по CNN, че България е много по-добре от Гърция, Терзиев коментира: Плевнелиев по начало излъчва неограничен оптимизъм, но въпросът е доколко здравият разум стои зад този оптимизъм. Какво оптимистично може да има в тези твърдения, когато се сравняваме с Гърция, при положение, че гърците ги плашат, че ако продължават по този път, ще стигнат до положението на България? Ако нашето положение е оптимистично, защо гърците не приемат с радост перспективата да заприличат на България? Ясно е, че нещо тук се разминава.
