“Вторачвам се в зачервените си очи в огледалото срещу мен, след като съм прекарал още цял ден и половин нощ пред компютъра и си задавам фундаментални въпроси: Защо радио? Защо документалистика?
Отговор: Няма друга медия, която може да ми предостави повече свобода в създаването и изследването. Тази отговаря на живия ми интерес към реалността и желанието ми за “музикално” изразяване. Материалът е звукът. А звукът винаги ни заобикаля. И също така: не ми допадат толкова описанията на застинали ситуации, колкото представянето им като процес. Нашата медия не е пространство, а време; нашите истории не са вкоренени в земята, ами имат движение, живот..... Ето защо!”
Хелмут Копецки, немски автор на радиокументалистика
Звукът винаги ни заобикаля
“Лили /на котето, което мяука наоколо/: Престани да шоварникаш.
Свещеник: Отдавна не сме те мили...
Лили: Нека малко такова....много е студено.
Свещеник Трябва да те изкъпем наистина, защото...
Лили /отново на котето/: Мирно!
Свещеник: ....А тоя матрак как е?
Лили: Всичко е скъсано.
Свещеник: Скъсано. Той с пружини ли е или ... дунапрен?
Лили: Дунапрен.
Свещеник: Откъде са го донесли?
Лили: Е, те с един приятел го донесоха, хвърлен некъде и го донесоха. Смениха го.... обаче аз нали не се усещам и.... пикам.
Свещеник: А радиото работи ли? Не?
Лили: Не..../на котето/ Мирно, Миче.
Свещеник: Някакво радио ще трябва да търсим.....
Лили: Трябва.... /на котето/ Мирно, Миче, мирно, че ще те бия.
Свещеник:... На тази снимка си ти нали?
Лили: Да.
Свещеник: Тогава си била...
Лили: Е.....
Свещеник: Силна, здрава.. ”
Това е откъс от “Нередактирани сцени от живота”, документална пиеса за радио от Антоний Дончев.
Нейното заглавие дава представа за общата идея на жанра радиодокументалистика.
За разлика от радиодрамата, тя не предлага фикция, “изиграна “ от актьорски гласове, а автентичен аудио документ, взет от действителността. Общото е в драматургичната конструкция.
Все пак, трябва да признаем, че от професионална гледна точка “нередактирани” звучи парадоксално, защото, както и при правенето на документален филм, завършеният продукт е резултат на продължителна изследователска работа, много часове записи, селекция, монтаж и миксиране. Това не е “ reality show” и сцените от живота само “изглеждат” нередактирани.
Жанрът radio documentary (документална пиеса) или feature (фичър) оформя своята физиономия още през 40-те, а получи официално признание през 1969 г., когато влезе в репертоара на Фестивала за радио и телевизия При Европа Берлин. Най-могъщите продуценти днес са немските радиостанции и Би Би Си.
Редакция “Радиотеатър” създава и излъчва фичъри от началота на 80-те години.
