“Европейски паралели – за музея, за галерията”: За истинската стойност на археологическите богатства

Божидар Любенов разговаря със ст.н.с. ІІ ст. д-р Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, която представя своята позиция за истинската стойност на труда на археолозите и археологическите богатства на България.

Всеки човек пази много спомени за отделни периоди от своя живот. Понякога запазваме и някои малки триизмерни късчета, които ще ни помогнат да си припомним някои важни моменти на успех, на щастие, на раздяла. Това са снимки, късчета хартия-документи, фигурки и всякакви предмети, които ни напомнят за нещо ценно, което ни се е случило някога. Едни от нас са по-сантиментални и по-старателни и превръщат усилията си в създаване на малки музеи. Те се разполагат в началото в някое чекмедже, после в шкаф, в стая. И постепенно се оказва, че в сбирката са попаднали и някои ценни предмети – монети, марки, парчета керамика или цели предмети от далечно минало на прадеди или на съвсем непознати хора, живели преди стотици години. Такава дейност увлича, тя доставя удоволствие, а в зависимост и от колекцията – понякога и чиста печалба. Какво ще се случи с тези любими наши предмети днес, когато все повече в обществения живот се усеща силата на новия Закон за културното наследство. След много години чакане – може би вече 18 - реформата в сферата на опазването на паметниците на културата е вече факт, с влизането в сила на новия закон. Всъщност наистина ли с него се решават всички проблеми? На финала ли е тази сага?
Музеите в България разполагат не само с богати колекции, но и с един изключителен капитал – музейните специалисти. Много важен дял за утвърждаването значимостта на една държава и нейния народ в исторически план, заемат не само документите, отразяващи основоположни събития. В този дял своето централно място заемат ценни предмети, придобити след полагане на много усилия. Има една група хора на науката, които целенасочено издирват, показват и разказват за предмети от друго време, намерени от тях след старателни и научно обосновани разкопки. А после скромно ги предоставят на цялата нация, за да повдигнат духа й и за да измият срама от лицето й понякога – това са археолозите. За усилията и смисъла на тяхната работа разговаряме с проф. Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.
Споменаваме и една друга група, която рядко “играе” по правилата и с настървение и с хъс конкурира учените, като успешно прилага съвременни техники, както при разкопките, така в лобирането. В резултат членовете на този отбор често успяват да приберат немалко от археологическите ценности на държавата за себе си. Така се създават изящни колекции, но частни... Това е групата на т.н. “иманяри”.
Кой всъщност създава правилата и кой в тази игра може да излезе победител? Някои считат, че държавата по право трябва да притежава всички богатства под земята, върху която е възникнала тя самата. И твърдят, че и законите са на тяхна страна. Преди време имаше една дума, която постепенно излезе от обръщение – поради девалвация или друга причина – патриот, която всъщност определя тези хора, или по-скоро те се самоопределят като такива.
Други съвсем сериозно се питат дали досега държавата е била добър стопанин, та може ли и по този въпрос да се разчита на нея. Няма ли висшите сановници, които се крият зад нея, да се разправят и с археологическите богатства на страната, както и с много други?...
За образа на археолога, за сблъсъка на интереси и за продължаващите спорове около Закона за културното наследство си говорим проф. Маргарита Ваклинова. Нейният глас в последно време се извисява емоционално, но звучи и логично и тя неотменно отстоява позицията си, че все пак намиращите се под земята богатства, и природните, и предметите с висока стойност, които се появяват на бял свят с помощта на археолозите, трябва да си останат собственост на държавата. “Човек на моите години не трябва да се маскари. Не се боря за своя кауза, а защищавам интересите на държавата. Подземните богатства са нейна собственост”, заявява тя. Небрежно подхвърлям, че може би се чувства самотна в борбата си. “Не, вече не. Хората започнаха да разбират. И най-много благодаря на медиите, особено на БНР. Защото става ясно вече, че щом искаме да имаме силна държава, трябва да се научим и да я пазим.”
Не мога да не я попитам, този неусетно разгорещил се спор от 2008 г. насам, по повод на Закона за културното наследство, не се ли превръща от една малка битка в една голяма война. “Не можем да живеем без спор. Винаги ще има за какво да се спори. Но има стойностни позиции, които са в интерес на всички и българите трябва да разберат това”, замислено отвърна проф. Ваклинова.

България щедро е предоставяла и предоставя доказателства за приноса си към културата на Европа, за ролята и значението на днешните българските земи, от зората на изграждането на европейската цивилизация – от първите й стъпки – до днешния ни ден.
И с тази важна задача се е ангажирал Националния археологически институт с музей. Още с приетия през 1909 г. Закон за народното просвещение създадения вече Народен музей е определен като Народен археологически музей. И според този Закон (чл. 374) Музеят има за задача “да събира и съхранява археологически паметници, ...монети, ...църковни старини, ...всички материали от странство, които имат каквато и да е връзка с историята, археологията и художеството на българските земи”, както и “да се грижи за запазване и поддържане на всички паметници и старини в България, които имат архитектурно-художествено значение”. Днес, освен собствените си задачи като музей и като единствен център за консервация и реставрация в страната, Археологическият музей има и водеща роля в теренните археологически проучвания. Материалите от тях съставят собствените му богати музейни фондове и експозиции.
Предаването е излъчено на 5 септември 2009 г.