Професор Христо Мермерски разказва за своето детство:
“Аз съм от Оряховския край, селото носи името на Христо Ботев.
То е единственото село в околността, където няма черква. Разказват че както решили в един момент да построят черква, нали село без черква не може, така в следващия момент се сетили какво изповядва поета в стихотворението “Моята молитва”:
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...- тези думи на Христо Ботев накарали хората от селото да се откажат да строят черква. И се появил такъв случай - едно дете се загубило и като го питат хората от друго село откъде е, то им отговорило: от това село, дето няма черква! Ето, така се появяват легендите...
Израснал съм в учителско семейство. Баща ми често казваше че “няма човек, който да е сгрешил и после да не си е платил за това. В природата има нещо, което наказва лошия!” Като дете тези думи ми се виждаха смешни, но след години разбрах какво е искал да каже. ..Като малък са ме лекували с мед, чай от лайка или липа. Дядо ми и баща ми приготвяха разтвор от прополис за гърло. Гледаха кошери - дядо ми е имал 250 кошера, баща ми - 50, аз също имам, но по-малко. От тях съм научил, че ако човек отиде потен до кошера, пчелата ще го ужили. Къщата ни беше пълна с продукти от мед. Никога няма да забравя посещението на един военен лекар в къщи, който препоръча за майка ми лечение с ужилване от пчела по лявата ръка всеки ден - тя имаше проблеми със сърцето. А фактът че тя се излекува, ме накара да надникна в тайните на природата и да открия какъв лечител е тя.
Обичам да се връщам в миналото. Бях буйно момче, живеех в семейство без лишения. Майка ми бе уравновесен човек, а учениците на баща ми се обръщаха към него с “учителю”. Културата тогава носеха учителят, попът и кметът. Спомням си че по време на пости поповете ядяха свинско и този факт не разви религиозни чувства у мен. Но не това ме разколеба. Избрах за бог Слънцето - дава светлина, здраве, живот. Където и да отида, то винаги е с мен. То лекува, но и разболява...Ние сме трима братя - двамата са по-кадърни от мен, но аз съм изтърсакът! Бях декламатор в училище - и сега ако трябва мога да издекламирам “Епопеята” на Иван Вазов. Когато вървя по улицата и няма какво да правя, тихичко си декламирам нещо. Стиховете ми звучат като симфония...”
