Фамилията идва от рода ми. Както се говори в една легенда за нашия род - началото ни идва от сестрата на Крали Марко... Дядо ми е преселник от Прилеп и се мести в София... Запечатал съм мириса на мастило от списание “Мурзилка” - харесвах загадъчните истории със злата вещица, агентите правеха мръсно на децата... това беше списание, в което не само четеш, но имаше и въпроси за разрешаване. Ние четяхме каквото имаше. До 18 години живях в един друг строй. Тогава се четеше, защото нямаше какво друго да се прави, това ни беше забавлението... Сега четенето отива само в Интернет пространството... Тогава обикаляхме всички книжарници веднъж в седмицата, за да видим какво е излязло...
Ние сме градско семейство. Много ми тежеше, че моите съученици заминаваха лятото на село, а аз оставах в града. Най харесвах София събота и неделя, защото тогава ставаше празно по улиците. Обичам и досега да се разхождам по улиците, когато „софиянци” са си отишли по родните места... Майка ми беше учителка и учех в същото училище. Винаги ме хващаха, когато бягах, въпреки че давах медицински бележки... Приятно е човек да се връща към детството - правил съм бели като всяко дете... но и много разумни неща сме вършили.
На кестени ми ухае детството. Беряхме и продавахме, изкарвахме си пари за нови книги. И охлюви събирахме и пак продавахме. Събирахме празни бутилки за бизнес, измивахме ги преди това... Защо помня тези неща? Не знам, приятно е, стремяхме се нещо да си изкарваме, да печелим със собствен труд. Доста рано се появи това усещане да изкарваме пари за Пифове, за книги... Сега нищо не изкарват, разчитат на мама и татко!
Детските книги съм ги консервирал, но няколко продължавам да разгръщам - на Ран Босилек, Незнайко, Карлсон... Имаше нещо много момчешко. Сега чета по-малко художествена литература, а повече научна. Влезна ли в книжарница, излизам с торби - винаги мога да си направя справка, ако ми потрябва нещо... Например, за паралелните светове, така наречените торсионни полета. Ето, ако сега аз се преместя, на мястото остава мой отпечатък. Това е моето торсионно поле. Така се обясняват много добре и хора като леля Ванга...
Така и след разговора със Светльо Дукадинов, журналист и зам.-главен редактор на в-к „Уикенд”, запечатахме неговото торсионно поле в нашето предаване.
