Израсла съм в музикална среда... Баща ми беше певец, леля ми пееше към бюро „Естрада” в различни заведения. Моите родители ме заведоха в хор „Бодра смяна”. Споменът ми е от 2 клас - бях много палава, ядох сладолед, гласът ми пресипна и не ме приеха. Леля имаше пиано и аз учех при нея. Съвсем ясно си спомням как в 8 клас, моя приятелка доведе група, която да ни забавлява за някакъв празник в училището... Аз ги помолих да изпея една песен с тях. Получих бурни овации. Така че при нас всичко е емоция, фантастично е, не е стерилно - инак няма да стане! Винаги фантазирам за хубавите положителни неща. Позитивен човек съм, искам да нося само обич на хората... Тайно от родителите ми се омъжих...
Ароматите от детството са свързани с мириса на цветя, на градина. Зюмбюла, божура и днес много ги обичам, говоря им, цялата къща е в цветя...Спомням си, че плаках над “Дивите лебеди” на Андерсен, те, неговите приказки са толкова тъжни... И сега си мисля, че тези приказки възпитават в отговорност, в добро отношение. И ако изчезне човешкото, изчезваме и ние.
Ходех при баба и дядо в Брезник. Баба ми беше религиозен човек, водеше ни на черква, винаги минавах при попа да ми дава нафора. Там, на село, се
запознах с гъбите, но не смея да бера сама... всичко това ме връща в детските години, когато играехме по цял ден, вечер по стъргалото излизахме с приятелки... това беше до 6-7 клас, после започнах да пея и така до днес. Бабината къща е на 110 години, аз израснах в тая къща. Това е попска къща, на прадядо ми. В мазето още се пазят стари фрески, писания на старобългарски - това е духът на къщата, много я обичам! Любовта е най-съкровеното нещо, нищо не съществува без нея, окрилява те. Ако те възпитават с обич, това се предава...”
Ето, така Марги Хранова ни зарази с вихъра на своята емоционалност.
С нея пък заредихме и предаването.
неделя, 27 декември от 10.00 часа
