„Вълшебната флейта” от Моцарт под диригентството на легендарния Рене Якобс
Едно от най-прочутите Моцартови произведения „Вълшебната флейта” заема особено място в творчеството на композитора. Едва ли има друга моцартова творба, която да е така проста и същевременно така сложна! Представена за първи път на 30 септември 1791 във Виенския Theater auf der Wieden под диригентството на самия Моцарт, тя разказва за борбата между Доброто и Злото, за силата на музиката и най-вече за силата на любовта, която надживява всичко. В тази своя загадъчна творба, която и до днес е една от най-вълнуващите, Моцарт по неповторим начин успява да съчетае фарс, оперета и принципите на великото оперно изкуство. Големият немски писател, драматург, хуманист и философ Йохан Волфганг Гьоте счита, че тази творба може да има редица тълкувания, че тя носи удоволствие на широк кръг от публиката, като същевременно с това разкрива скритите си тайни на посветените. В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата – Шиканедер и Моцарт са масони. Но дори и онези, които не биха искали да навлизат в толкова сложни философски дълбочини, с удоволствие се потапят във великолепието на моцартовата музика, написана в популярната по онова време форма зингшпил, което ще рече – комбинация от говорни речитативи и диалози, и пеене.
„Вълшебната флейта” е създадена в две действия по либрето на немеца Шиканедер. На премиерата, която се състояла под диригентството на автора, партията на Папагено се изпълнявала от самия либретист, а в ролята на Царицата на нощта се изявила доведената сестра на Моцарт – Йозефа Хофер. По повод на спектакъла Майнард Соломон, ученик на Моцарт, пише: „Макар след първото представление да нямаше отзиви, веднага стана ясно, че Моцарт и Шиканедер са постигнали огромен успех. Операта събра тълпи почитатели и бе поставяна стотици пъти още през 90-те години на 18 век.”
Успехът на „Вълшебната флейта” повдига малко духа на композитора, който по онова време вече е болен и от няколко седмици пребивава в Прага. Соломон продължава със спомените си: „Задоволството на Моцарт е видно от последните три писма, написани до съпругата му Констанца, която заедно със сестра й Софи се намира в Баден.”
„Току-що се връщам от операта, която както винаги, е препълнена” – пише Моцарт на 7 октомври, след като няколко от изпълненията във „Вълшебната флейта” са били изпълнени на бис. „Но онова, което винаги ми носи огромно удовлетворение, е мълчаливото одобрение! Трябва да видиш как тази творба получава все по-голямо признание!”
Щастлив от постигнатото, композиторът е ходел на представленията почти всяка вечер, като всеки път вземал със себе си приятели и роднини...
През 1792 „Вълшебната флейта” отбелязва своето стотно представление. За съжаление Моцарт не е успял да отпразнува този триумф, тъй като малко по-рано, на 5 декември 1791, умира. Още от самата й премиера, операта „Вълшебната флейта” е едно от най-обичаните репертоарни произведения в света и в момента е на осмо място сред най-често поставяните музикално-сценични творби в Северна Америка.
През изминалите векове са правени множество интерпретации на тази творба. През 2006 г. например, в Годината на Моцарт, Хелмут Лохнер създаде нова постановка на сцената на Виенската народна опера. Тамино, Папагено и Памина бяха изправени пред редица реални изпитания. След вълнуващите приключения възтържествуваха любовта и разбирателството.
Самият Моцарт много е обичал своята последна творба. Обича я и публиката, която не престава да пълни салоните при всяка нова постановка. Най-известните части от операта са дуета на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на легендарния „Вояджър”. Царицата на нощта представя тъмните сили, докато нейният противник Зарастро символизира върховният суверен, който управлява с грижа и мъдрост. В края той установява господството си над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна...
Повече от убедена съм, че вие, които сте истински ценители на оперното изкуство, добре познавате както либретото, така и музиката на тази последна Моцартова творба. Та нали „Вълшебната флейта” е сред осемте най-поставяни оперни произведения в света!
Удоволствието да чуеш ново изпълнение обаче, винаги е голямо изкушение. А тази вечер имам възможността да ви предложа един наистина достоен образец, благодарение на членството ни в Европейския съюз за радиоразпръскване. Миналата година през лятото, по време на фестивала в Екс-ан-Прованс, на 30 юли в залата на Grand Theatre се състоя спектакъл под диригентството на легендарния Рене Якобс. Щастлива съм, че мога да ви предоставя документалния запис на този спектакъл!
В ролите: Магнус Ставеланд (тенор) – Тамино; Марлис Петерсен (сопрано) – Памина; Анна-Кристина Каапола (сопрано) – Царицата на нощта; Даниел Шмутцард (баритон) – Папагено; Сунхае Им (сопрано) – Папагена; Маркос Финк (бас) – Зарастро; Курт Азесбергер (баритон) – Моностатос; Инга Кална (сопрано) – Първа дама; Анна Гревилиус (сопрано) – Втора дама; Изабеле Друет (контраалт) – Трета Дама; Константин Волф (бас-баритон) – четец, Първи Жрец; Йоахим Бурман (тенор) – Втори жрец. Участват още: Камерен хор RIAS с диригент Франк Маркович и оркестърът на Академията за старинна музика. Диригент – Рене Якобс.
17 април от 20.00 часа
