Тази вечер в книжарницата на „София Прес” ще оживее света на големия наш художник Йоан Левиев. Неговата дъщеря Йоанна Левиева бе гост в „Артефир”:
„Това е изложба маслена живопис и акварели и включва предимно творби от едно завръщане от Америка. Повечето от платната в експозицията принадлежат към един и същ цикъл „Песен на песните” -интерпретация на един от най-известните библейски сюжети, започнат още от Париж. Изложбата беше показвана в района на Лос Анжелис, където живее моят чичо Милчо Левиев, в различни галерии и хотели. Наскоро той дари целия си архив на Нов български университет. С него бяха пренесени и тези картини. Като отворихме кашоните, установи че това е една готова изложба. Все едно, че баща ми казваше да я покажа. Той не вярваше много в говоренето за изкуството. Смяташе, че изкуството трябва да се преживява и всеки да го възприема както намери за добре. В платната има нещо много характерно. Той обичаше да се изобразява, автопортретно да присъства в много от своите платна. И тук го виждаме почти на всяка картина в образа на цар, на факир. Много смело обичаше да се самоиронизира, да си прави шаржове, казвайки открито на хората какво мисли и как се чувства. Просто беше общителен човек, комуникираше чудесно и хората с това са го запомнили. Той винаги ставаше център на внимание. Имаше страхотно чувство за хумор, с много приятно поведение, обичаше много да говори с хората за всичко, което ги вълнува. Беше доста експанзивен. Близките му знаеха, че това е човек, който винаги всичко ти казва в очите. Нямаше скрити мисли, всичко у него беше на показ и ги изразяваше, каквито и да са те. Имаше отношение към историята, към миналото, към нашата цивилизация. Беше един изключително ерудиран човек. И всичко това се вижда в този цикъл „Песен на песните”, който е всъщност е една малка отпратка от негов голям цикъл, наречен “Царски времена”. Шаржовете в този цикъл показваха управниците, които живееха някъде в облаците и не знаеха въобще какво се случва с хората тогава. Не знам дали сега би ги нарисувал по същия начин. Има жизненост, има радост във всичко, има едно опиянение от живота. Единственото място, където оставаше сам, беше в ателието. Там работеше с огромна страст. Такъв беше Йоан Левиев.”
