Преводачката на Нобеловия лауреат Емилия Юлзари е превеждала Маркес, Марио Бенедети, Хулио Кортасар. Вижда за първи път носителя на наградата Марио Варгас Льоса през 1968 в Куба.
„Тогава той още беше влюбен в кубинската революция, но присъстваше там като журиращ, обяснява тя. Аз заживях в Израел. През 1995 година Льоса получи наградата на Йерусалим и тогава се запознахме по-спокойно и му показах неговата книга, която беше издадена в България.
Той дори не знаеше за това. Последната ни (засега) среща беше през май тази година. Беше поканен в Йерусалимския университет, където аз работя, за да изнесе академична лекция на тема „Мит и реалност в Латинска Америка”. Показах му най-новото второ издание на „Леля Хулия и писачът”, което се превърна веднага в библиографска рядкост. Той много се зарадва. Той е изключително любезен и коректен човек. За момент не прекъсва събеседника си. Не е сноб, не проявява фалшиво самочувствие, защото си има истинско, и го заслужава. Той даже ми каза: „Аз знам, че преводът е една от най-трудните и ниско платени творчески дейности, за което ти се извинявам!” Чудесен човек, но трудно се превежда. Той всъщност изобщо не очакваше Нобеловата награда. Знам, че е бил предложен от една перуанска асоциация на писателите.
Тази новина за мен беше голяма радост и смятам, че той напълно заслужава тази висока награда. Така, с получаването й, той се нарежда сред другите пишещи на испански език големи творци. Той вече зае това място, което е заслужено, особено като се има предвид и мястото му в световната литература. Преведен е на 20 езика. Неговото творчество е добре известно на милиони читатели.
Обичан е и в България.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
