„Сините очи на стихотворенията” - един фестивал, който се проведе в столицата Любляна и в Пиран в Словения. Това беше поредната проява, с която Любляна се представя като световна столица на книгата под егидата на ЮНЕСКО - от април 2010 до април 2011.
„Едно все още актуално събитие” - твърди нашата поетеса и преводачка Аксиния Михайлова, която участва във фестивала. Тя представлява България в поетичното движение Предмостие на Изток”, обединяващо поети от 11 страни от Централна и Източна Европа. Носител е на няколко литературни награди за поезия и превод. Само през 2009 г тя получава две награди в Латвия и в Литва.
„Въобще това е един много сериозен и представителен форум” - разказа тя в „Артефир”. Аз се представих с превода на едно стихотворение „Истината” от словенски поет. Това бяха 10 неописуеми дни. Срещата с колеги от Европа и света винаги е непредсказуема. Това беше работна среща, заедно с многото литературни четения. Имаше страхотна литературна вечер, заедно с колумбийската поетеса Мириам Монтоя. Имаше експозиции, фотоизложби отново в Пиран и Любляна по текстове на поети, имаше музиканти от Франция, които правеха песни по тези стихове. Това беше ново за мен. Синтез между музика, фотография, рисувано изкуство, между текст, който създава винаги едно по-голямо движение. Поезията някак си остава едно аристократично занимание и като работа и като нещо, което разчита на публика.
В Европа ни познават, но това често е на базата на лични контакти, а не институционално. Бях потресена, че 10 литературни фестивала има в Словения всяка година. А ние непрекъснато хленчим тук как няма пари, как някой трябва да организира. Нали и двете страни са в Европа. От тук идва постоянното питане: защо не ни познават в чужбина? Това, което направи Барбара Погачник с фестивала „Синия кръг” е пътят. Беше поканила 5 словенски поети и 7-8 преводачи финландци, колумбийци, от Израел и други, като съответно това беше обвързан с договори. Преводачите от другите страни превеждаме на останалите страни извън Словения, но трябва да продуцираме словенските поети всеки в страната си. Ако има 3-4 колежи във всяка една държава и се поканят няколко поети от България, естествено че нашата поезия ще бъде експортирана по света и ще ни опознаят.
И все се питам българските културни институции какво правят в тази връзка? Хората по света вече правят работилници за превод, а ние сме твърде ограничени във възможностите си. Ние имаме какво да дадем на Европа. Ние сме част от Европа и цялото ни усещане за малоценност идва от лошото продуциране на нещата и липсата на държавна подкрепа.”
