Носителят на най-престижната награда за роман в Сърбия и един от най-добри съвременни сръбски писатели Драган Великич представи първия си роман, преведен на български език “Руският прозорец”. Метафорично този прозорец е място, през което нахлува външния свят, без да ни променя със своето въздействие.
Преводът от сръбски е на Мария-Йоанна Стоядинович. Представянето на книгата направи литературният критик Йордан Евтимов: “Както е казана и в обложката на книгата, нейното първо българско издание, той е един от най-често номинираните сръбски писатели, цели 6 пъти, което го превръща в един писател, който редовно със всеки свой роман бива забелязан от журитата. Това е награда, която всяка година сменя своето жури, което гарантира безпристрастност. Имам изключително добрата участ да не се налага да преразказвам книгата. Има ситуации, когато един роман може да бъде сведен до няколко изречения. Това не пречи литературата да си остане една висока литература. В случая аз не мога да се справя с това. Струва ми се, че в сръбската литература чрез “Руският прозорец” се развива едно писане, което разчита изключително много на тънките нюанси, на една ирония, която не е злободневна, не е свързана с политика, дори когато се свързва с всекидневието. Дори тогава може да бъде усетено само от познавачите. Става дума за един роман, който притежава качествата на високата литература от епохата след модернизмите. Това е едно писане, което работи в добрата традиция на следвоенната висока европейска проза. Става дума за твореца в центъра на повествованието.”
Авторът Драган Великич го допълва: “Трябва да призная, че моята проза изисква внимателен читател, а не на всяка цена интелектуалец. Когато представих книгата си в малък сръбски град се запознах с един читател, който ми се похвали, че е чел всичките ми книги, а той по професия се оказа машинист.
Никога не съм искал слава, а уважение и авторитет. Но при нас тези неща се постигат само в естрадата. В това мочурище не съм припарвал. Единствено естрадата дава сила, защото в нашата паланка не съществува нито уважение, нито истински авторитет. Там се възхищават от намръщените големи овци, които могат да бъдат будали или от естрадната тиня. Винаги съм бил равнодушен към ефимерното, към позата, въпреки че сега когато картите не само са раздадени, а са и изиграни, все повече съм убеден, че в моя свят не съм имал понятие как функционират тези неща. Единственият проблем е стомахът, дали го имаш или го нямаш. И това не ти помага да надничаш из биографиите. По този въпрос цари гробно мълчание. Затова, ако стомахът ти е чувствителен, не обвинявай другите. Проблемът не е в морала, а в стомаха.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
