Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Всеки започва с някаква фантазия. Ако мечтата е фантазия, то тя някой път става, някой път не се осъществява. Израснах в семейство на археолози – баща ми, майка ми. Моите родители са ми разказвали как когато ме взели на разкопки съвсем малък, заспал съм и когато ме вдигат, под мене е имало една също заспала змия. Работата на археолога е да обясни какво се е случило преди хиляди години. Има неща, които трябва да допълниш с фантазия. Рицарите са ми любима тема, а и моята професия сега е такава. Интересувал съм се от историята на тамплиерите, имало ли ги е по нашите земи, кога и откъде идват. Целта им е била да охраняват поклонниците, поели към светите места. После целта им се разраства – почват да наблюдават и други ресори от обществения живот. Археологът провокира не само собствената си фантазия, но и тази на другите. Смятам се за човек, който има малко, но качествени приятели. Вярата при мен се базира на абсолютната идея. Затова съм тамплиер, защото се работи за идеята да се обединят религиите, да вярваме в доброто, но да не изпадаме във фанатизъм. Мирисът останал ми от детските години, това е мирисът на военния живот. Работата на археолога е такава, бързо да замине от едно място на друго, тоест мирисът на бързината, на скоростта на придвижване. Любима баба ми е баба Пенка, обичах най-много и нейната къща, там ми е като родно място. Съхранил съм мирис на музей, на книги. Едно съм запомнил: ако в къщи не ти е уютно, и в работата не ти върви. Много обичам да готвя – това ме отпуска и разтоварва. Помня на баба ми Пенка яденетата, боба – не е лесна работа да се приготви боб! Обичам и експериментите. Вярвам в случайността, но и тя може да се контролира.” Е, нашият екип също вярва в случайностите – така и този път „изконтролирахме” неслучайната среща с археолога професор Николай Овчаров и се получи предаването.
