След бляскави моменти и кризи, винаги пред спиране, "Литературен вестник" се оказа единственият български седмичник за литература и култура, който се появи след 1989-а, и продължава до днес. През неговите страници в литературата влязоха поне три поколения български поети и писатели.
Ако искаме да разберем какво се е случило в българската поезия, проза и културен живот през последните 20 години, не можем да минем без „Литературен вестник". Всяка седмица е събрана тук. Всички наши съгласия, несъгласия, любопитства и омерзения са тук.
Този вестник не продаде страниците си на никоя власт, групировка или бизнес. Не се обвърза със съмнителни извънлитературни каузи. Затова хартията му е евтина, печатът черно-бял, хонорарите за автори ниски, а редакторите са се отказали от своите. Знаем, че това не е пазарно поведение. Но вярваме, че дори днес някои неща са отвъд пазара. И си заслужават усилието.
На своята двадесетгодишнина „Литературен вестник" благодари на авторите и читателите си. От вашето съпричастие той се нуждае и днес – може би повече от всякога, за да продължава да го има. За да ни има като общност.
Годишният абонамент е само 63 лв. Дори Министерство на културата и Министерство на образованието могат да си позволят абонамент, както и да абонират библиотеки, читалища и гимназии. Помощта ще е двойна.
Иначе вестникът се продава в добрите книжарници и репове, има го и в интернет на адрес: http://litvestnik.wordpress.com
Публикуваме долу банкова сметка, защото всяка, дори и малка сума е от полза за това начинание. Да дариш в литература е въпрос на вкус. На стил.
Нищо катастрофално няма да се случи, ако Литературен вестник спре. Само ще стане непоносимо тихо. Друг литературен вестник нямаме.
Едвин Сугарев, Малина Томова, Георги Господинов, Амелия Личева, Пламен Дойнов, Ани Бурова, Йордан Ефтимов, Камелия Спасова и Мария Калинова
Банкова сметка: BG56BPBI79401049389602
Юробанк И Еф Джи България
BIC – BPBIBGSF
