Чуйте съвместно изпълнение на формация „Тото” и Майлс Дейвис – инструменталната пиеса Don’t Stop Me Now. Истински добра комбинация.
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Той не е феноменалният тромпетист. Не е фантастичният композитор. Самият той, никога не е желаел това. Единствено, страстно е искал да свири с най-големите, най-способните. Очевидно, желанието му е било наистина силно. И искрено. Защото около Майлс Дейвис действително са се завихряли много добри, най-добри и още по-добри музиканти. Някои от тях, вече са били стигнали високите измерения, на други – им е предстояла такава съдба: Charlie Parker, Dizzy Gillespie, Thelonius Monk, Bill Evans, John Coltrane, John McLaughlin, Herbie Hancock, Wayne Shorter, Tony Williams, Ron Carter, Chick Corea, Joe Zawinul, Jack de Johnette, Keith Jarrett, Kenny Garrett, Joey DeFrancesco, Marcus Miller… Странен, самотен, силно магнетичен Майлс Дейвис е едновременно иконокласт и икона! Черна дупка във Вселената, но от особен вид: вместо да поглъща светлината на тези, около него, те, другите засияват по-силно с присъствието му. Той е музикален бунтар, революционер, но разрухата е чужда нему. Майлс Дейвис не руши традициите, той създава нови. За близо половин век, с личността на Майлс са свързани 5 последователни направления, основни периоди в джаза: Бибоп, куул, трето течение, модален джаз и джаз-рок, наречен по-късно фюжън. Повече от 40 години Майлс Дейвис е начело на различни оркестри, групи, грамофонни плочи, дискове, проекти, събития. Символично е името на един негов албум: Miles Ahead, (Майлс начело). Като лидер, често пъти дава свобода на музикантите около него да свирят онова, което в момента усещат най-силно – ценна форма и проява на спонтанната и колективна импровизация. И тук ще спомена нещо, което рядко някой дръзва да споделя: внезапният, рязък, еднократен, страшен звук, който Майлс направо изстрелва с тромпета си. Смразяващ къс тон, събрал всички други тонове. Шокиращ, вцепеняващ миг, който блокира мисълта, спира жизнените сокове, макар и за секунди. Този звук сепва музикантите, те спират импровизациите си... и подобно деца, на които е казано веднага да се приберат от играта вкъщи, засвирват отново, но вече според новите указания на човека начело. Събират се, както дервишите спират своето въртене и тихо тръгват след своя водач… Пианистът Кийт Джарет обстоятелствено говори за този пронизващ тяло и съзнание звук на Майлс. Звук, напомнящ микроточка с грамадна плътност. Точка с фокусиран в нея цял музикален свят, но и цели поколения робски гняв, търпение, светоглед на философ, прагматизъм, талант, сила, и отново музика. И светлина. Светлината, която озарява не Майлс, а докоснатите от личността на Miles Davis хора.
