„Орфей и Евридика”, опера в три действия (пет картини) от Кристоф Вилибалд Глук (съдържание)
публикувано на 21.07.17 в 09:15
Сцена от операта "Орфей и Евридика" от Глук, изпълнена на фестивала в Залцбург - 2010 под диригентството на Рикардо Мути.
Снимка: архив на Залцбургския фестивал
Либрето: Раниеро де Калцабиджи по мотиви от „Метаморфози” на Овидий Първо изпълнение: Виена, 5 октомври 1762 година. Първо изпълнение в България: София, 30 септември 1927, диригент – Юрий Померанцев, режисьор – П. К. Стойчев, художник – Александър Миленков, хореограф – Лидия Вълкова.
Действащи лица: Орфей – контраалт Евридика, негова съпруга – сопран Амур – сопран
Място и време на действието: Стара Гърция, приказно
І действие Талантливият музикант и жрец на Аполон – Орфей, е страстно влюбен в своята съпруга – нимфата Евридика, която също горещо го обича. Един ден Евридика излиза на разходка със свои приятелки и е ухапана смъртоносно от отровна змия. Пред нейната гробница Орфей горчиво плаче за прекрасната си любима. Заедно с него скърбят и приятелите му. Отчаянието на певеца трогва олимпийските богове и те изпращат при него бога на любовта Амур. Той утешава Орфей и му дава съвет: да вземе вълшебната си лютня и да тръгне към подземното царство. Ако успее да плени с музиката си подземните сили, Евридика ще оживее и отново ще бъде негова. Условието е през целия път към царството на живите, Орфей да не поглежда любимата си, докато не излязат на дневна светлина. Окрилен от любовта, Орфей тръгва на път.
ІІ действие Тежък е пътят на Орфей към подземното царство. Той прекосява мрачната пещера Тенар и се спира пред митичната река Стикс, но зли демони и фурии преграждат пътя му и се опитват да го сплашат. Тогава Орфей взема лютнята си и запява. Нежната музика трогва развилнелите се демони и те пропускат певеца да премине свещената река. Така първото условие на боговете е изпълнено. Орфей стига до Елизиума – светлото царство на покоя и блажените духове. Тук той най-сетне намира своята любима. В царството на вечната тишина настава веселие – всички научават, че е дошъл Орфей. Започват песни и танци в прослава на любовта. Въпреки радостта, Орфей знае, че му предстои най-тежкото изпитание. Той хваща за ръка Евридика и я повежда към живота.
ІІІ действие Почти достигнали изхода, в мрачен и скалист лабиринт, Орфей и Евридика все още дочуват тътена на ада. Двамата вървят, хванати за ръка, но Орфей не смее да погледне своята любима, защото няма право. Младата нимфа не знае това и изпада в отчаяние. Тя мисли, че Орфей не я обича вече. Защо още не я е прегърнал? Защо не я погледне поне за миг? Орфей настоява за малко търпение: светлината на изхода вече се вижда, още няколко крачки и всичко ще бъде както преди. Но Евридика не вярва. Тя спира и заявява, че е по-добре да умре, отколкото да живее без любовта на Орфей. Младежът не издържа и, забравил за обещанието си пред Амур, се обръща. В същия миг Евридика пада мъртва. Мъката от повторната загуба е още по-голяма. Орфей е готов да умре, за да последва единствената си любов и вади кинжал, за да се прободе. В този миг се появява Амур, пратеникът на боговете, с добрата вест: владетелите на Олимп са трогнати от безпределната любов на двамата млади, прощават на Орфей слабостта и са готови да му върнат Евридика. В храма на Амур Орфей е довел своята любима. Всички пеят за силата на изкуството и любовта, които са способни да победят смъртта.
