Гинка Станчева за режисьора, който я откри за киното
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Роден преди сто години, на първи октомври в семейството на актрисата Елена Хранова и журналиста Коста Жандов. Отрасъл сред истински столични интелектуалци и артисти... Учил математика и финансова администрация. Работил като банков чиновник... Бил турист, алпинист и скиор. По време на излет се отбил да види приятеля си – председателя на филмовото дружество за 16-мм филми ФИНАКУЛ – д-р Боров. Докторът бил разстроен, че внезапно е заболял операторът, който трябвало да снима състезание под Мальовица. След 15-минутен инструктаж д-р Боров дал на Захари Жандов камерата и... българското кино вече се сдобило с режисьор, който щял да го отведе до първата филмовата наградата във Венеция. А и до първото участие на българска кинотворба в конкурсната програма на кинофестивала в Кан. 100-годишнината на режисьора, сценариста и оператора Захари Жандов беше повод за гостуването на актрисата Елена Жандова, филмовият и литературен критик Атанас Свиленов и младата кинокритичка Петя Славова в студиото на „Артефир”. “Все ми задават въпрос какъв баща е бил Захари Жандов... – сподели Елена Жандова - Той нямаше много време да ме възпитава и да играе ролята на баща, защото непрекъснато снимаше. Но помня, че никога не беше скучен. Бях разделена между него и майка ми, която пък правеше разкопки във Велики Преслав. С голяма любов ме отгледа баба ми Елена Хранова – актриса и певица, един от основателите на Музикалния театър. Аз съм кръстена на нея. Не можах да избягам от професията й. В творчеството на баща ми има три незабравими за публиката филма - “Земя”, “Шибил” и “Боянският майстор”. А между игралните филми той снимаше документални. Първият му игрален филм - “Тревога” от 1951-ва година - отначало е бил спиран, после е тръгвал пак по кината. Налагали са му да има кадри на съветската армия във филма, за да бъде пуснат. Той не беше послушен, но все пак го е направил. И още нещо. Неговото приятелство с художниците дава много голямо отражение на творчеството му, на живота му. Юбилеят ще бъде отбелязан във филмотечно кино “Одеон” в събота (1 октомври), от 18 часа. Ще прожектират филма му “Птици долитат”, в който младите зрители могат да видят птици, които вече са изчезнали. Входът е свободен.” Атанас Свиленов допълва: “За съжаление ранните филми на Жандов почти не се показват. Неслучайно Жандов тръгва от фотографията, утвърждава се като такъв и с камерата заснема живота си - планината. Той, далеч преди новата вълна, свали камерата от статива и засне живота. Започва с това още през 40-те години. Той получава първа награда с българския филм “Хора сред облаците” на международен фестивал и то този във Венеция. Това е най-старият филмов фестивал, който и сега е еталон за сериозно кино. Това някак си се премълчава и остава скрито за публиката.Той получи и награда за “Разбудени след векове” в Падуа. Лошото е, че Жандов твори в един сталинистки, ужасен период на вулгарен догматизъм, на схематизъм. С пълно основание властта смята, че може да дава акъл кое как да се прави дори в киното. Знаете ли колко години се бори Жандов, за да претвори Йовков на екран? По онова време Йордан Йовков е набеден за реакционен романтик с някакви християнски уклони. Жандов се обръща към литературата някъде 56-57 г., когато издават съчиненията на пистеля. Жендов продължава дълго битката си да претвори Йовков и успява. Жандов се превръща и в първия професионалист в българската държавна кинематография за периода след 9 септември. Идват училите в Москва като Анжел Вагенщайн и започват да работят със Захари Жандов. Той е обединяваща фигура за професионализма. Той прехвърля един мост в българската култура. При него няма този революционен екстремизъм, който творят някои хора след 9-ти. Той твори с подгонения, заради близост с царя, писател Елин Пелин, с Йовков, със Стоян Загорчинов, по чиято книга “Празник в Бояна” се направи “Боянският майстор”. Тоест той винаги търси връзката литература - кино, между развитие на българската култура и продължението й в този нов период. Да не забравяме също, че сред уникалните документални ленти на Захари Жандов е и погребението на Цар Борис.” Големият български режисьор се отличавал с уникално творческо дълголетие и усет за съвременното. Почти 80-годишен Захари Жандов създава документалните си филми “Едноетажният Ню Йорк” и “Железният град”. А като заместник-председател на Съюза на българските кинодейци, Жандов създава “Експерименталната студия”, която дава възможност на много млади творци без кинорежисьорска диплома да направят дебют в киното.
