Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

45 години Илия Добрев на сцената на театър „Българска армия”

Проф. Илия Добрев навърши 70 години. Довечера (22 февруари) театър „Българска армия” отбелязва двойния му юбилей. Това е театърът, на чиято сцена той играе вече 45 години и която пази спомена за емблематичните му образи – Момчил от „Време разделно”, Арамис от „Честна мускетарска”, „Вишнева градина” и много други. Повече от 130 роли в театъра и 50 киното. В интернет може да го видите в ролята на Левски от „Демонът на империята” и тази вечер в „Кръщене” от Камен Донев. Като педагог Илия Добрев е възпитал няколко поколения актьори – Иван Бърнев, Силвия Лулчева, Стефания Колева, Иван Ласкин и колегата Светла Милчева. Илия Добрев споделя:

Ние сме луди хора. Някога в моята буйна младост много ми харесваше този лаф „Малко лудост ни трябва”. Затова казвам, че луди хора са артистите. Кой би се вторачил толкова много в професията си и би я обичал повече от артиста? Кой иска до края на дните си да бъде на сцената и да го огряват прожекторите? Кой обръща по-малко внимание на децата си, а толкова много държи на собственото си преуспяване и възход в театъра? – Артистът! 45 години? – Да, но имам още, надявам се. Не ми се играе какво да е, разбира се. Искам да бъде нещо сериозно, нещо значимо. Мисля, че все още имам сили. В момента съм в такава форма, че доста колеги биха ми завидели. Да са живи и здрави и да мечтаят като мен. Аз умея да мечтая и да осъществявам мечтите си, а това никак не е малко. Звучи като приказка, но аз съм се доказал през годините. Мечтите в крайна сметка се осъществяват! Идва видов ден.

Изиграх много роли, срещнах се с много режисьори през тези 45 години. Работих с Вайда, с немския режисьор Петър Кубке, с Крикор Азарян, Леон Даниел, Методи Андонов, Кръстю Мирски, Асен Шопов. Ето, какво повече? С Вили Цанков направих и в театъра, и в киното чудесни роли. Боже Господи, 100 роли съм изиграл, не се оплаквам, живея. Опитвам се да живея с доброта. Много се пазя и до ден днешен да не ме завладее омразата. Толкова много омраза у хората, че започва да блести, да щипе, да се показва отвсякъде. Какво става с този наш народ? Няма да навлизам в тези бездни, ще остана при себе си, за да продължавам да раздавам добро на най-близките си и на зрителите. Това е, за което мечтая, и се опитвам да го задържа в себе си, но все накрая го споделям. Аз искам все още да играя и да спра, когато аз реша. Големият Лорънс Оливие е казал: „Артистът не се пенсионира, артистът просто умира!”

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Най-четени