Разговор на Невена Праматарова с авторката на книгата Елеонора Гаджева в „Артефир” на 7 март 2012 г.
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Повече от 13 560 км пропътувани на територията на България, 37 обиколени населени места, 130 срещи с различни хора, организатори, съмишленици, ръководители на проекти, специалисти по история, археология, етнографи и куртуролози, 112 интервюта и над 3 700 снимки. Това е аритметиката за изданието, което днес ни представя Елеонора Гаджева като негов съавтор със Светослав Куцаров, фотограф на проекта. Името на изданието е „Разказвачи на истории”. Като слушам аритметика се питам дали е било? Настина преди повече от 2 г. стартира този проект първо само като рубрика за сп. „За хората”. Фенове започнаха да ни се обаждат с покани и ние се отзовавахме. Сега всичко е в книгата, но в началото тази мисъл ни беше изключително далечна и почти неосъществима. Нещата обаче се случиха по реда си и сега тези 25 истории, описани на цели 168 страници, са факт. Интервюираните са хората, които правят тъканта на нашата национална култура. Това не са звездите, които обикалят студията. Това са работарите на нашата култура. Вътре са етнографи, гайтанджии, хореографи, лютиер, сарач, оръжейник, нестинарки и пр. Това е един пъзел на различни занаяти в България, които са се практикували стотици години назад във времето, но сега се отдалечават от настоящето чрез налагащата се масова култура. Така те остават в себе си и успяват да се съхранят. Именно това познание е събрано в книгата ни, което е и нашата цел – това знание да остане и когато тези хора няма да ги има. Въпреки всичко, което им се случва, любовта и ентусиазмът им са изключително заразителени. Всички тези хора упражняват своите занаяти, съхраняват традициите въпреки всичко! Пътувайки, ние видяхме как живеят хората в България. Голяма заблуда е, че всичко се случва единствено и само тук. Ако ги няма тези хора от книгата, това което ни крепи и около което трябва да се въртят нашите устои, всъщност няма да го има. Животът извън София тече по друг начин. Нещата не са само тези, които се случват по телевизора. Хората трябва да излизат и да се срещат повече. Ако трябва да съм безкрайно честна бих казала, че прогнозата ми за бъдещето е песимистична. Ако не вярвах обаче на 100%, че това е така, нямаше да започна да правя тази книга. Ще почувствате, че тя е заредена с изключително много оптимизъм, защото нашите герои носят живеца и се опитват да го предават на поколенията. Изданието се разпространява благотворително.
