Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Международен ден на кукления театър

Снимка: www.sofiapuppet.com
Най-старият писмен документ, в който се говори за куклен театър, е опитът за автобиография на древногръцкия писател Ксенофонт, датиран около 400-ата година преди новата ера. В България кукленият театър е основан през 1946 година от Мара Пенкова с нейни лични средства. Само две години по-късно е гласувана и държавна субсидия в подкрепа на трупата, която получава статут на първия Държавен професионален театър в България. Днес куклените театри у нас са добре познати, оцеляването им не е никак лесно, но магията която преживяваме, влизайки в техните зали, остава същата независимо от възрастта на зрителя.
За изкуството да съживиш една кукла, за златните години на кукления театър и неговото развитие в „Нашият ден” разказва Елза Лалова, режисьор в столичния куклен театър:
Кукленият театър влиза по различен начин в домовете на хората. Актьорът при нас показва куклата, не показва себе си. Идеята е била съвършената илюзия, куклите да водят свой собствен живот и децата да не виждат кой ги движи. С премахването на паравана, нещата се промениха. Актьор и кукла вече са едно цяло и за децата не е проблем да ги възприемат така. Куклите разказват истории още от древността. Векове наред те са част от магията на играта.

Допълва я драматургът Кремена Димитрова:
Златните години на този театър са били в най-тежкото време някъде през 60-70-те години на миналия век. Спектаклите тогава са предизвикали по-голяма внимание, защото са били новаторство. Тогава е прехвърлена и „желязната завеса”, което е било събитие и от естетически, и от политически характер. Сега не можем да впечатлим така никого. Едно турне в Канада вече не е новина, то ще си е просто събитие. Сега възможностите на кукления театър са огромни от гледна точка на съвременното развитие на технологиите. Кукленото изкуство дава повече възможности, отколкото драматичното изкуство, колкото и нелепо да звучи на пръв поглед. В драматичния театър имаш само актьори, докато тук, освен с духа и тялото си, ти работиш и с неодушевената материя, с куклата, която трябва да одушевиш. Всичко е въпрос на въображение, то е водещото начало.

Дамата на българския куклен театър - актрисата Слава Рачева, обяснява:
Родителите нямат възможност да осигурят на децата си посещения при нас, да бъдат винаги на театър. Ние се стремим да внушаваме на родителите колко ценна е срещата с живия театър. Аз отвсякъде чувам одобрение, че сме възродили кукления театър в предишния му вид. При вида на паравана и куклата Петрушка, зрителите ни се връщат назад в годините, когато кукления театър беше част от живота на децата у нас.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!