С Йордан Йовчев е удоволствие да се разговаря, казвам го без грам преструвка. За интервюто ни той дойде цепейки секунадата на две, защото вече го очакваха журналисти и на друго място. Но това по никакъв начин не нави пружината на нашия разговор. Той с удоволствие застана пред микрофона като заяви, че детството е любим момент от живота му.
„Там се формира характера на човек, а за спортиста именно в детството се формира дисциплината и волята за победа. Помня винаги първия си треньор, после съм имал още много, но първия от детството, който те повежда в любовта към спорта се помни за цял живот.”
Йордан Йовчев има една силна мечта и до днес, а именно да има поне една успоредка във всяко българско училище.
„Питаш ме как избираме децата... не е като едно време да ходим по училищата, вече има много частни клубове, радвам се че аз също тренирам с много млади спортисти, с които общуваме, разговаряме, забавляваме се заедно, а това е важно за тях. За мен е удоволствие да съм сред тях.”
Казвам му, че за мен като обикновен зрител ми изглежда прекалено естествено и леко да гледам как изпълнява своята игра, но май не е толкова лесно в действителност... (смее се...) „труд, тренировки, късмет и стискане на зъби, когато трябва да играеш с травми.”
Хващам се за негови думи казани преди време: „Никой няма да застрелят, ако не успее”, той се усмихва и добавя „... и все пак хубаво е да успяваме!”
Нашите 60 минути минаха неусетно и въпреки натоварената си програма Йордан Йовчев си поговори с всеки спрял се до него почитател в сградата на БНР, с усмивка, ведрост и добра дума. И естествено всеки му пожела успех!
неделя, 20 май от 10.00 часа
