Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Древната Хатра изниква пред погледите като в кадър от фантастичен филм - невероятен кръгъл град с цвят на пчелен мед, всред унилата пустош на северен Ирак. Огромните извивки на арките гостоприемно канят гостите да влязат. След почти напълно разрушената външна крепостна стена следва ров и втора стена. До портите в нея се е стигало по изкачващи се алеи, както при храмовете-зикурати, но сега се минава направо. Следват тесни извити улички, прохладни тъмни стаи с ниски отвори за врати, вътрешни дворове с прекрасни йонийски колони, високи девет метра (колкото триетажна сграда), релефни изображения на камили с бозаещи малки… Широките павирани главни улици водят от портите към храмовете в центъра. Тук, в самото сърце на древния град стои двуметрова статуя на прекрасна дама, може би принцеса с великолепно украшение на главата, подобно на тревненските сокаи (украшения на средновековните български болярки), и бродирани бижута, като индийските.... До внушителния храм на месопотамския бог на слънцето Шамаш се намират храмовете на гръцките Херкулес и Посейдон, на римския Ерос, на източноиранския Митра, на богинята на случайността и съдбата Тюхе, покровителка на града. Всички те са строени през 2 в. пр.Хр., когато градът става спирка по Пътя на коприната. Управниците на Хатра строяли храмове на боговете и от изтока, и от запада, за да може всеки пътник да се помоли на своя закрилник, когато спре за почивка. Още за древна Хатра, както и за Долината на храмовете в Агридженто и историята на смелия Еней, разказана от Вергилий в „Енеида” - в поредния епизод на „История на изкуството за деца”.
