В романа „Капитан”, написан през 1940 година, Яна Язова пише: „И без да знае защо, стори му се, че победата му е дошла много късно. Той тъй бе я чакал цял живот, откакто се помня, че е тръгнал за риба кокал по морето. Да беше дошла тогава, ооо! Той щеше да слезе на брега строг, непристъпен, в нови дрехи, а военни музики щяха да гръмнат: „Слава на героя!”. Той щеше да издигне чело и да тръгне по пътя, които му е направил народът.”
В тези редове има неосъзнато пророчество и онази тъжна ирония, която съпровожда верните думи, неостарелите думи на някой, който вече го няма.
10 години преди това писателката занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове все още с името Люба Ганчева и той й дава литературния псевдоним Яна Язова. 20 години след това тя завършва романа си „Левски”, чийто ръкопис се изгубва в издателство „Народна култура” и е издаден едва 27 години по-късно, разбира се, когато Яна Язова вече отдавна я няма.
Останали са загадките и черновите на няколко произведения. Между тях и текстът на „Силян Щърка”, драма в стихове, издадена чак през 2004 година. Постановката на Радиотеатъра е направена през 1999 година от режисьора Илия Атанасов и композитора Петър Цанков. В нея участват Петя Силянова, Меглена Караламбова, Веселин Ранков, Петър Гюров, Ириней Константинов, Мая Бабурска, Богдан Глишев, Анриета Далова, Веселин Цанев. Стихът, понякога странното изкривяване на думите, за да влязат в ритъма, и силните драматични акценти отдалечават аудиоверсията от ритъма и тона на днешния ден, но дори с тези препятствия постановката на „Силян Щърка” осигурява битие и публика на един интересен и неизвестен български художествен текст.
По публикацията работи: Даниела Манолова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
