Ще можете да я закупите още от понеделник идната седмица. За книгата говорихме в „Нашият ден” с нейния съставител Георги Илиев:
„В периода от 16 юни до 18 юли 1913 година България търпи политически и териториални военни поражения, каквито не е подозирала за възможни. Това е времето на Междусъюзническата война, когато всички останали страни от Балканите и бивши съюзници на България от Балканската война, тласкат страната към първата национална катастрофа. Това е политиката и вината отгоре. За хората тя е изглеждала по друг начин. Подзаглавието на книгата използва думата „геноцид” и това подсказва какво се е случило преди 100 години. Книгата съдържа около 100 източника, които посочват малко известни процесите от това време. Това са главно свидетелски показания, документирани от основателя на БАН - акад. Любомир Милетич. След самия геноцид се издават отделни книги за пострадалите над 100 селища, в които е заличено българското присъствие по най-жесток начин в нарушение на Международния лондонски мирен договор. Всъщност, без да обявява война, Турция нарушава този мирен договор и унищожава поголовно всичко българско. По различни данни жертвите само в Одринско са около 350-400 хиляди. От тях близо 100 хиляди са убити веднага, другите са малтретирани, изнасилвани са жените и умират по-късно. В едно от селата са изкарани всички българи под претекст, че ще им съобщят нещо важно, а са избити с картечници пред семействата им. Опожарявания има в десетки села, навсякъде са изгорени църквите и училищата. За разлика от трагедията през Априлското въстание, този път световните медии успяват не само да потулят трагедията, но и изопачават действителността, като преписват престъпленията на самите жертви. В това светът и до днес е убеждаван от съседните на България страни, описват ни като виновници за извършените престъпления. Затова почувствах като мой дълг да не оставаме в забрава така оскъдните и трудно документирани свидетелства за невинността на българите и за истината, относно едно престъпление срещу човечеството, за което още на 24 май 1915 година Великите сили заклеймяват с декларация Отоманската империя.
Моето поколение няма откъде да научи тези неща. Самият аз трудно намерих източниците в малкото библиотеки, останали в България. Мой дядо е дал показания пред акад. Милетич и те могат да бъдат намерени в книгата „Разорението на тракийските българи”. По-късно излизат и други книги, свързани с тези трагични събития. Думата „геноцид” се появява след Втората световна война. В момента науката за геноцида вече е напреднала. Тя проследява общите фактори и прояви на това античовешко престъпление и се проследяват виновниците, които успяват да заличат и потулят дори паметта за тези престъпления. Дори в българските учебници този период от 1913 година е потулен, не се изучава. Малко хора знаят, че след Първата световна война в България е имало Трети държавен съд и тогава пред него са били изправени доста от виновниците. За съжаление, самите обвинители стават жертва на обвиняемите. Убити са Александър Стамболийски, министърът на вътрешните работи в неговия кабинет, самият прокурор - Петър Янев, е изгорен в пещите на полицията. Така започва белият терор, който 10-20 години по-късно е заменен с червен терор и през цялото време жертва са българските национални интереси.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
