Тези дни се заформи поредният скандал, свързан с проект, с който искаме от Брюксел да ни отпусне милиард и половина евро по оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж” за периода 2014 - 20120 г. Една жизнено важна сума за бъдещето. Ако проектът не се коригира спешно, има вероятност да загубим тези пари. Къде сме сгафили, кой допусна това, имаме ли капацитет да оправим проекта? Какви са и какви трябва да са приоритетите в него?
За да потърси отговорите на тази въпроси Светла Милчева разговаря в „Нашият ден“ с Владимир Божилов - докторант в катедрата “Астрономия” на СУ „Климент Охридски“, спечелил стипендия на фондация “Онасис”, благодарение на което е работил в екипа на Нобеловия лауреат проф. Джон Мадър; проф. Николай Милошев - зам.-председател на БАН и с проф. Христо Белоев – ректор на Русенския университет.
Владимир Божилов: Като астроном мога да кажа, че България има уникален шанс да се занимава с астрономия на световно ниво, тъй като има обсерватория. Тоест това, което обезпечава дадена наука е базата. Ние сме доста големи щастливци в тази посока, тъй като в Източна Европа няма база, която да може да се използва по този начин.
Реално на 200 км. от София за една седмица можеш да направиш изследване, което да се публикува в международно издание. Ако това го правиш в Америка, ще трябва да инвестираш поне 6 месеца в писане на проект, да пътуваш, да намериш финансиране. В областта на астрономията ние сме много добре. Проблемите в БАН са свързани с това, че нещо което работи и има доказан международно признат статистически измерим успех, не се финансира достатъчно. Финансирането на калпак не е добро. Налага се да променим начина, по който избираме къде ще насочваме парите и не учени, а мениджъри да определят това. Държавата просто трябва да определи приоритетите си в науката и да финансира предимно тях. Трябва да изберем къде сме приоритетно силни, какво можем да изнесем и там да се насочат усилията. Дава се милиард за всеки приоритет и на 10 години сменяме приоритетите. Ние можем да финансираме всичко, но не можем да финансираме всичко еднакво малко. За съжаление ние много добре изнасяме човешкия си капитал, а това е пагубно.
Истината е, че имаме нужда от политики във всяка една сфера, базирани на научни доказателства. Без положителна научна оценка, не бива да се правят проекти. Трябва да изключваме политическата оценка, защото тя е конюктурна. Нужна ни е политика, базирана на научни факти, за да оцелеем.
Проф. Николай Милошев: Ще говоря по финансирането на проекта. Аз бях министър на образованието в служебното правителство, когато през март тази година открих първото заседание на тъй наречевана тогава новосформирана работна група за разработването на оперативната програма. Имаше една по-активна група от 7-8 човека. Първият вариант на програма беше направен след поредица дискусии. Ще припомня, че тази програма не е само за наука, а и за образование. Запознах се с писмото на младите учени във връзка с проекта и обвиненията им, че проекта се разминава с декларираните намерения, като твърдят, че в него не става дума нито за развитие на наука, нито за образователна дейност. Крайни изказвания винаги могат да се направят.
Ще добавя, че част от тези “млади” учени са близки по възраст до мен. Сигурно не всичко е направено, но притесненията се изразяват на вярното място и в подходящото време. Не смятам, че след като тази програма от доста време обикаля в публичното пространство, най- после някой се сеща да каже нещо и то в такъв драстичен стил, който не подхожда на научните среди. Мисля че всичко това, което ЕК разрешава като условия и възможности до голяма степен е използвано. Все пак обструкции от Брюксел наистина има, без това да е официално отхвърляне на документа. Имал съм две срещи в Брюксел по програмата и получихме съответните напътствия по механизмите на финансиране, което беше направено. Нека не слагаме отрицателните оценки в устата само на колегите от Брюксел, защото негативно отношения към разписаната програма има и в България. Атаките срещу административния капацитет на Министерството на образованието и науката, са некоректни. Има си дирекция, която се занимава с програмите. Лошото е, че негативното отношение към програмата се инициира тук в България, както обикновено се случва. Част от думите на определени българи се слагат в устата на чиновници от Европейската комисия. Може би има и елемент на нечий икономически интереси, но ми е трудно да го коментирам. Важното е да приемем безусловно, че в периода 2014 - 2020 г. образованието трябва да бъде приоритет. Крайно време е да помислим и за човешкия ресурс.
Проф. Христо Белоев: Съвета на ректорите имаше съвсем скорошна среща с министъра на образование проф. Анелия Клисарова в Пловдив. Освен за финансирането изобщо, стана основно дума и за този проект, за който говорихте преди мен. Разглеждали сме проекта на няколко пъти, правихме среща и при президента, в различни формати също. Искахме на всяка цена тази програма да се реализира, тъй като в нея се решават въпроси на инфраструктурата, като центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, въпроси за развитието и мобилността на младите кадри, както и за качеството на предучилищното и училищно образование. Тази програма обединява науката и образованието. Ако всичко бъде събрано на едно и бъде обслужвано от Министерството на образованието и науката, ще има много по-добри резултати. За съжаление, както разбираме от последните дни, от 1.5 млд. евро, тези средства са драстично намалени до 400 млн.евро. Не знам дали е така, но ако е, работата е лоша. Знаете, че и български учени определят проекта като много слаб. В Министерството на образованието и науката има капацитет и бележките от Европейската комисия могат да бъдат корегирани. Дали е слаба програмата? За нас българите винаги направеното не е каквото искат. Критикари не ни липсват, а не бива да се прави така, когато става дума за такива големи пари. Трябва да има промяна в начина на финансиране и то да е свързана с промяна в качеството на образованието на всеки университет на входа и изхода. Има въпросителни, но съм сигурен, че ще получат отговорите си навреме.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
