Юлия Кръстева: Какво означава да се бунтуваш днес

Снимка: wikipedia.org

По щастливо стечение на обстоятелствата, две от ярките имена на френския интелектуален елит, Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, ще бъдат тази седмица в България. Независимо един от друг, двамата мислители от български произход, ще участват във форуми, посветени на настоящето и бъдещето на Европа. Известният лингвист, философ, феминистка и психоаналитик Юлия Кръстева ще направи и обиколка по места, свързани с нейната младост и ще се срещне с близки и приятели от училище и университета. Тя ще бъде придружена от професора от Харвардския университет Алис Жардин, която подготвя биографична книга за знаковата европейска феминистка. „Реших да направя тези срещи, защото си помислих, че това може да бъде и последното ми идване, преди да навляза в дълбока старост” – довери ни Юлия.

Лекцията си на тема „Нови форми на бунта” в СУ “Св. Климент Охридски”, където тя учи преди почти половин век, проф. Кръстева ще изнесе на български. Но в академичната дискусия след това философката ще отговаря на френски език, в който се чувства по-сигурна. Този език избра тя и за разговора ни по Радио България. Аз имам мозък амфибия, шегува се тя, половината е български, половината - френски.

Кои са темите, свързани с Европа, които ви вълнуват днес?

Аз съм много чувствителна към настоящата криза в Европа, която е повече от криза, тя е едно постоянно вътрешно поставяне под въпрос, едно преосмисляне на настоящите ни демократични ценности. Като интелектуалци, ние можем да помогнем за намиране, ако не на окончателното решение, то поне на временен и прагматичен изход. Една от основните теми в моята лекция е тази за бунта. Възможно ли е да се бунтуваш днес, какво точно означава това и как да се отиде отвъд онези форми на ентусиазъм, вдъхновен от истинските ценности, които се сринаха, преминавайки в тоталитаризъм. И моят отговор е, че най-добрият бунт е поставянето под въпрос на собствените ни ценности, обновлението на нашите идеали, внимание към изключителността на всеки индивид с неговите творчески и личностни възможности, преосмислянето на хуманизма и оттук важността на хуманитарните науки, в това число и на психоанализата. Накрая ще засегна и горещия днес въпрос за тези, които аз наричам „новите чужденци“, хората, които се чувстват изключени от демократичната система, от глобализацията и по-специално младежите от крайните квартали, които стават джихадисти.

Темата за бунта ще има отклик пред българска аудитория, защото ние преживяхме „зими” и „лета” на недоволството, цялата минала година хората излизаха на улицата, за да протестират, без да постигнем значим резултат.

За нещастие или щастие, аз съм се отдалечила от българската действителност. Но сърцето ми трепва винаги, когато се спомене България. Зная за тези събития, но не в детайли. Аз се чувствам съзвучна с културата на страните от Източна Европа, наследници на православието и комунизма, която е една бунтовна култура. Но този бунт се различава от латинския термин “révolte” така, както го разбираме на Запад, а именно връщане назад, скъсване с миналото и разкриване на нова перспектива. Бунтът е достигане предела на търпимостта, пълно отхвърляне на правилата, желание за пълно скъсване с миналото, без обаче да се предложи нов проект. Как нещата да продължат да бъдат управляеми, когато управлението напълно се отхвърля? Не става дума за компромиси, а за новаторски подход и това е най-трудното. Имам чувството, че когато хората се бунтуват в България, има затваряне на една страница, но няма отваряне на нова.

Говорейки за Европа, установявам близост на вашите виждания с тези на Умберто Еко, който смята, че в основата на европейската идентичност и култура е именно способността да подлагаме себе си на съмнение. Вие живеете и работите на три континента. Имате ли усещането, че точно това ни отличава нас, европейците?

Познавам отдавна Умберто Еко и ние наистина сме на една и съща дължина на вълната. Но аз се боря за отстояване гордостта на Европа, особено днес, когато тя не върви добре. Защо съм горда като европейка? Защото мисля, че ние сме единствената цивилизация в света, и меря точно думите си, чиято идентичност не е култ, а преосмисляне. Това идва още от древногръцките мислители, от традицията на юдеизма, на християнството, чиито наследници са светлите европейски умове. Ние сме сложили ударение върху тази култура на поставянето под въпрос, забравяйки понякога нейните духовни корени. В нашето съвремие има нужда да се обърнем към религиозните традиции и да ги преосмислим, без, разбира се, да ги диаболизираме или отричаме. Мисля, че в това отношение Европа изпреварва времето си. Ние сме преди другите, които не си задават тези въпроси и така се оказват обезоръжени и стигат до екстремизъм. Те имат нужда от нас. Аз имам добри връзки с университета в Шанхай, където ходя често. Директорът на учебното заведение преди няколко години ми каза, че иска да създаде институт за изучаване на европейската духовност. Попитах го защо. „Нашите младежи са изправени пред лични и обществени конфликти и не знаят как да се защитят, как да подходят към другия”, беше отговорът. Вие в Европа имате мислене, което ви помага да се поставяте самите вие под въпрос и да живеете заедно. В Шанхай вече откриха Институт за европейски изследвания, чиято почетна председателка съм аз. Китайците си дават сметка за плодовитостта на европейската мисъл.


Още от категорията

Скулпторът Зиятин Нуриеви художничката Кина Бъговска са тазгодишните носители на учредената в Кърджали награда „Мултикултурния човек“

Скулпторът Зиятин Нуриев от Истанбул и художничката Кина Бъговска от Чикаго са тазгодишните носители на учредената в Кърджали награда „Мултикултурния човек“. Те бяха отличени за техния безспорен принос в развитието на езиковото многообразие и културните мостове между творците. Двамата са родени в района на Кърджали, но от години живеят и..

публикувано на 26.05.18 в 23:30
Картината на Иля Репин „Иван Грозни убива сина си“

Вандал повреди картината „Иван Грозни убива сина си“

Руската полиция съобщи днес, че е задържала мъж, нанесъл сериозни повреди на една от най-прочутите картини на творилия през XIX в. художник Иля Репин - „Иван Грозни убива сина си“, в галерия в Москва, предаде АФП. Вандалът използвал метален прът от загражденията в Третяковската галерия, за да счупи дебелото стъкло, което защитава творбата от..

публикувано на 26.05.18 в 18:36

Между традицията и модернизма – в СГХГ

Може да се каже, че това е изложба за традицията, която вдъхновява модернизма в българското изкуство през 1920-те години. От многоликия и активен художествен живот тогава кураторите – Аделина Филева, Станислава Николова и Любен Домозетски – са избрали да представят търсенето на националната идентичност, вписана в европейските тенденции на времето. През..

публикувано на 26.05.18 в 15:20
Мария Стефанова

Актрисата Мария Стефанова: Театърът и семейството са моят живот

Голямата българска актриса Мария Стефанова гостува в „Нощен Хоризонт” само часове след като получи наградата „Аскеер” 2018 в категорията за главна женска роля в спектакъла „Три високи жени” на Едуард Олби с режисьор Стефан Спасов. Спектакълът се играе в Народния театър. Актрисата е отново на първата ни сцена след 25 години раздяла. Мария..

публикувано на 26.05.18 в 10:08
Гриша Островски (на преден план)

„О, щастливи дни!” на Гриша Острвски

По случай 100 години от рождението на големия театрален режисьор Гриша Островски Радиотеатърът ще излъчи на 27 май неговата радиопостановка „О, щастливи дни!” по емблематичната пиеса на Самюел Бекет с участието на Татяна Лолова. Наричат го естет на българския театър. Той излъчваше аристократизъм, добронамерена ирония съм себе си и към света. Беше..

публикувано на 26.05.18 в 09:30

Откриват Венецианското архитектурно биенале на тема "Свободно пространство"

Архитектурното биенале във Венеция ще отвори врати за 16-и път днес и ще бъде на тема "Свободното пространство", съобщи АФП.  Куратори са ирландските архитекти Ивон Фарел и Шели Макнамара. Те искат да покажат човешкото лице на архитектурата. Понятието "свободно пространство" означава подобряване на общите пространства и отразява разбирането, че..

публикувано на 26.05.18 в 01:31

245 поети се състезават за Славейкова награда в Трявна

245 съвременни български поети участват със свои стихотворения в националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови. Традиционната литературна надпревара се организира от Община Трявна. В анонимния конкурс всеки от поетите участва с по едно непубликувано стихотворение. Журито присъжда Славейковата награда и почетен плакет - втора и трета..

публикувано на 25.05.18 в 23:45