Юлия Кръстева: Какво означава да се бунтуваш днес

Снимка: wikipedia.org

По щастливо стечение на обстоятелствата, две от ярките имена на френския интелектуален елит, Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, ще бъдат тази седмица в България. Независимо един от друг, двамата мислители от български произход, ще участват във форуми, посветени на настоящето и бъдещето на Европа. Известният лингвист, философ, феминистка и психоаналитик Юлия Кръстева ще направи и обиколка по места, свързани с нейната младост и ще се срещне с близки и приятели от училище и университета. Тя ще бъде придружена от професора от Харвардския университет Алис Жардин, която подготвя биографична книга за знаковата европейска феминистка. „Реших да направя тези срещи, защото си помислих, че това може да бъде и последното ми идване, преди да навляза в дълбока старост” – довери ни Юлия.

Лекцията си на тема „Нови форми на бунта” в СУ “Св. Климент Охридски”, където тя учи преди почти половин век, проф. Кръстева ще изнесе на български. Но в академичната дискусия след това философката ще отговаря на френски език, в който се чувства по-сигурна. Този език избра тя и за разговора ни по Радио България. Аз имам мозък амфибия, шегува се тя, половината е български, половината - френски.

Кои са темите, свързани с Европа, които ви вълнуват днес?

Аз съм много чувствителна към настоящата криза в Европа, която е повече от криза, тя е едно постоянно вътрешно поставяне под въпрос, едно преосмисляне на настоящите ни демократични ценности. Като интелектуалци, ние можем да помогнем за намиране, ако не на окончателното решение, то поне на временен и прагматичен изход. Една от основните теми в моята лекция е тази за бунта. Възможно ли е да се бунтуваш днес, какво точно означава това и как да се отиде отвъд онези форми на ентусиазъм, вдъхновен от истинските ценности, които се сринаха, преминавайки в тоталитаризъм. И моят отговор е, че най-добрият бунт е поставянето под въпрос на собствените ни ценности, обновлението на нашите идеали, внимание към изключителността на всеки индивид с неговите творчески и личностни възможности, преосмислянето на хуманизма и оттук важността на хуманитарните науки, в това число и на психоанализата. Накрая ще засегна и горещия днес въпрос за тези, които аз наричам „новите чужденци“, хората, които се чувстват изключени от демократичната система, от глобализацията и по-специално младежите от крайните квартали, които стават джихадисти.

Темата за бунта ще има отклик пред българска аудитория, защото ние преживяхме „зими” и „лета” на недоволството, цялата минала година хората излизаха на улицата, за да протестират, без да постигнем значим резултат.

За нещастие или щастие, аз съм се отдалечила от българската действителност. Но сърцето ми трепва винаги, когато се спомене България. Зная за тези събития, но не в детайли. Аз се чувствам съзвучна с културата на страните от Източна Европа, наследници на православието и комунизма, която е една бунтовна култура. Но този бунт се различава от латинския термин “révolte” така, както го разбираме на Запад, а именно връщане назад, скъсване с миналото и разкриване на нова перспектива. Бунтът е достигане предела на търпимостта, пълно отхвърляне на правилата, желание за пълно скъсване с миналото, без обаче да се предложи нов проект. Как нещата да продължат да бъдат управляеми, когато управлението напълно се отхвърля? Не става дума за компромиси, а за новаторски подход и това е най-трудното. Имам чувството, че когато хората се бунтуват в България, има затваряне на една страница, но няма отваряне на нова.

Говорейки за Европа, установявам близост на вашите виждания с тези на Умберто Еко, който смята, че в основата на европейската идентичност и култура е именно способността да подлагаме себе си на съмнение. Вие живеете и работите на три континента. Имате ли усещането, че точно това ни отличава нас, европейците?

Познавам отдавна Умберто Еко и ние наистина сме на една и съща дължина на вълната. Но аз се боря за отстояване гордостта на Европа, особено днес, когато тя не върви добре. Защо съм горда като европейка? Защото мисля, че ние сме единствената цивилизация в света, и меря точно думите си, чиято идентичност не е култ, а преосмисляне. Това идва още от древногръцките мислители, от традицията на юдеизма, на християнството, чиито наследници са светлите европейски умове. Ние сме сложили ударение върху тази култура на поставянето под въпрос, забравяйки понякога нейните духовни корени. В нашето съвремие има нужда да се обърнем към религиозните традиции и да ги преосмислим, без, разбира се, да ги диаболизираме или отричаме. Мисля, че в това отношение Европа изпреварва времето си. Ние сме преди другите, които не си задават тези въпроси и така се оказват обезоръжени и стигат до екстремизъм. Те имат нужда от нас. Аз имам добри връзки с университета в Шанхай, където ходя често. Директорът на учебното заведение преди няколко години ми каза, че иска да създаде институт за изучаване на европейската духовност. Попитах го защо. „Нашите младежи са изправени пред лични и обществени конфликти и не знаят как да се защитят, как да подходят към другия”, беше отговорът. Вие в Европа имате мислене, което ви помага да се поставяте самите вие под въпрос и да живеете заедно. В Шанхай вече откриха Институт за европейски изследвания, чиято почетна председателка съм аз. Китайците си дават сметка за плодовитостта на европейската мисъл.


Още от категорията

С книга сред природата - "Зелена библиотека" в столичния парк "Заимов"

Столичният парк "Заимов" днес е лятна читалня на открито. От 10 до 15 часа там се провежда поредното издание на инициативата "Зелена библиотека". Гости на събитието са поетите Мирела Иванова и Роман Кисьов . За зелената си читалня Столичната библиотека избира знакови места за отдих и игра в София. Идеята е да се открият нови пространства за четене и..

обновено на 19.08.17 в 13:29
„Камината” може да слушате в неделя, 20 август, от 16 часа.

Маргарит Минков във времето на Радиотеатъра

Във времето на Радиотеатъра предлагаме на нашите слушатели пиесата на Маргарит Минков „Камината”. Написана е през 1990 година, представя междуличностните отношения – гротесни, нелепи, абсурдни, които, обаче, се случват на фона на големите социални промени от началото на деветдесетте. „Камината” е част от трилогията на Маргарит Минков заедно с „Втора..

публикувано на 19.08.17 в 09:45

Пеещ часовник звучи от фасадата на Плевенския театър

За първи път в историята си Плевен има пеещ театрален часовник. Той е монтиран на сградата на Драматично-кукления театър „Иван Радоев“. Театрален гонг отмерва точния час, а мелодия озвучава центъра на града на всеки 30 минути. Уникални са старинните стрелки. Вечер часовникът е осветен. Според директора на Плевенския театър Васил Василев , това е..

публикувано на 19.08.17 в 09:41
Гергана Хрисчева, издателят Александър Тренев и водещият Лъчезар Цветков

В дълго чакана стихосбирка Гергана Хрисчева изкачва слънчевата стълба

"Слънцестоене" е третата стихосбирка на журналиста от програма "Хоризонт" на БНР Гергана Хрисчева . Текстовете в нея са отпреди десет години, когато любовните стихове са били написани бързо и с лекота. Радвам се, че книгата ще види бял свят, защото е много изживяна, много лична. Другите две стихосбирки - "Път и храм" и "Мигове остриета", бяха..

публикувано на 18.08.17 в 16:26

Историческият комплекс "Онгъл" - глътка история близо до морето

В село Българево, между Каварна и нос Калиакра се намира  историческият комплекс "Онгъл", създаден с идеята да популяризира историята на българските земи. Музеят разполага с девет зали, във всяка от които можете да чуете различна беседа, свързана с българската история от древността до днес. Извън залите посетителите могат да се докоснат до старинни..

публикувано на 18.08.17 в 16:24

Издадоха сборник за българското участие в Руско-турската освободителна война

Пътуващото читалище "Бащино огнище" издаде документален сборник за българското участие в Руско-турската освободителна война. В интервю за предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" Ивайло Шопски , инициатор на читалището и ръководител на уникалния по рода си детски патриотичен лагер на Боровец, разказа за сборника: Това е една..

публикувано на 18.08.17 в 12:32
Преди месец

"Северняци" от Видин представят България на фестивал в Унгария

Фолклорна студия "Северняци" ще участва в 13-ия Международен фолклорен фестивал "Свети Стефан" в унгарския град Кечкемет. Фестивалът е в програмата за отбелязване на най-големия национален празник на Унгария - 20 август. 38 танцьори от "Северняци" ще се изяват на няколко сцени заедно с представители на още пет държави - Латвия, Литва, Турция, Италия и..

публикувано на 18.08.17 в 11:00