Юлия Кръстева: Какво означава да се бунтуваш днес

Снимка: wikipedia.org

По щастливо стечение на обстоятелствата, две от ярките имена на френския интелектуален елит, Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, ще бъдат тази седмица в България. Независимо един от друг, двамата мислители от български произход, ще участват във форуми, посветени на настоящето и бъдещето на Европа. Известният лингвист, философ, феминистка и психоаналитик Юлия Кръстева ще направи и обиколка по места, свързани с нейната младост и ще се срещне с близки и приятели от училище и университета. Тя ще бъде придружена от професора от Харвардския университет Алис Жардин, която подготвя биографична книга за знаковата европейска феминистка. „Реших да направя тези срещи, защото си помислих, че това може да бъде и последното ми идване, преди да навляза в дълбока старост” – довери ни Юлия.

Лекцията си на тема „Нови форми на бунта” в СУ “Св. Климент Охридски”, където тя учи преди почти половин век, проф. Кръстева ще изнесе на български. Но в академичната дискусия след това философката ще отговаря на френски език, в който се чувства по-сигурна. Този език избра тя и за разговора ни по Радио България. Аз имам мозък амфибия, шегува се тя, половината е български, половината - френски.

Кои са темите, свързани с Европа, които ви вълнуват днес?

Аз съм много чувствителна към настоящата криза в Европа, която е повече от криза, тя е едно постоянно вътрешно поставяне под въпрос, едно преосмисляне на настоящите ни демократични ценности. Като интелектуалци, ние можем да помогнем за намиране, ако не на окончателното решение, то поне на временен и прагматичен изход. Една от основните теми в моята лекция е тази за бунта. Възможно ли е да се бунтуваш днес, какво точно означава това и как да се отиде отвъд онези форми на ентусиазъм, вдъхновен от истинските ценности, които се сринаха, преминавайки в тоталитаризъм. И моят отговор е, че най-добрият бунт е поставянето под въпрос на собствените ни ценности, обновлението на нашите идеали, внимание към изключителността на всеки индивид с неговите творчески и личностни възможности, преосмислянето на хуманизма и оттук важността на хуманитарните науки, в това число и на психоанализата. Накрая ще засегна и горещия днес въпрос за тези, които аз наричам „новите чужденци“, хората, които се чувстват изключени от демократичната система, от глобализацията и по-специално младежите от крайните квартали, които стават джихадисти.

Темата за бунта ще има отклик пред българска аудитория, защото ние преживяхме „зими” и „лета” на недоволството, цялата минала година хората излизаха на улицата, за да протестират, без да постигнем значим резултат.

За нещастие или щастие, аз съм се отдалечила от българската действителност. Но сърцето ми трепва винаги, когато се спомене България. Зная за тези събития, но не в детайли. Аз се чувствам съзвучна с културата на страните от Източна Европа, наследници на православието и комунизма, която е една бунтовна култура. Но този бунт се различава от латинския термин “révolte” така, както го разбираме на Запад, а именно връщане назад, скъсване с миналото и разкриване на нова перспектива. Бунтът е достигане предела на търпимостта, пълно отхвърляне на правилата, желание за пълно скъсване с миналото, без обаче да се предложи нов проект. Как нещата да продължат да бъдат управляеми, когато управлението напълно се отхвърля? Не става дума за компромиси, а за новаторски подход и това е най-трудното. Имам чувството, че когато хората се бунтуват в България, има затваряне на една страница, но няма отваряне на нова.

Говорейки за Европа, установявам близост на вашите виждания с тези на Умберто Еко, който смята, че в основата на европейската идентичност и култура е именно способността да подлагаме себе си на съмнение. Вие живеете и работите на три континента. Имате ли усещането, че точно това ни отличава нас, европейците?

Познавам отдавна Умберто Еко и ние наистина сме на една и съща дължина на вълната. Но аз се боря за отстояване гордостта на Европа, особено днес, когато тя не върви добре. Защо съм горда като европейка? Защото мисля, че ние сме единствената цивилизация в света, и меря точно думите си, чиято идентичност не е култ, а преосмисляне. Това идва още от древногръцките мислители, от традицията на юдеизма, на християнството, чиито наследници са светлите европейски умове. Ние сме сложили ударение върху тази култура на поставянето под въпрос, забравяйки понякога нейните духовни корени. В нашето съвремие има нужда да се обърнем към религиозните традиции и да ги преосмислим, без, разбира се, да ги диаболизираме или отричаме. Мисля, че в това отношение Европа изпреварва времето си. Ние сме преди другите, които не си задават тези въпроси и така се оказват обезоръжени и стигат до екстремизъм. Те имат нужда от нас. Аз имам добри връзки с университета в Шанхай, където ходя често. Директорът на учебното заведение преди няколко години ми каза, че иска да създаде институт за изучаване на европейската духовност. Попитах го защо. „Нашите младежи са изправени пред лични и обществени конфликти и не знаят как да се защитят, как да подходят към другия”, беше отговорът. Вие в Европа имате мислене, което ви помага да се поставяте самите вие под въпрос и да живеете заедно. В Шанхай вече откриха Институт за европейски изследвания, чиято почетна председателка съм аз. Китайците си дават сметка за плодовитостта на европейската мисъл.


Още от категорията

От 23 до 27 октомври, в 2.00 часа след полунощ „Запазена марка Радиотеатър“

Александър Галин: Театърът се измерва с количеството енергия, която той самият излъчва, с онова количество щастие, което самият той доставя на публиката. Тази седмица „Запазена марка Радиотеатър“ ви предлага четири пиеси и една драматизация на роман – пет произведения, дошли от различни краища на света, които подбрахме на принципа „добра драматургия“...

публикувано на 22.10.17 в 09:05

Почина актьорът Стефан Щерев - Чечо

Актьорът Стефан Щерев - Чечо е починал в петък на 44-годишна възраст, съобщиха от Съюза на артистите в България.  Щерев има множество роли в театъра, киното и телевизията. Миналата седмица е бил приет във Военномедицинска академия в София заради проблеми с черния дроб. Състоянието му е било стабилно след преливане на кръв, но в..

публикувано на 21.10.17 в 14:52

Историческият музей в Горна Оряховица представя в изложба последните археологическите находки

Историческият музей в Горна Оряховица представя в изложба последните археологическите находки при проучването на крепостта „Ряховец“. За разкопките бяха осигурени над 28 хиляди лева от Министерството на културата и Община Горна Оряховица.  В проучването на крепостта се включиха и ученици. Археолозите проучиха няколко сектора при западната порта,..

публикувано на 21.10.17 в 10:20
фотоколаж: Даниела Манолова

Невидимата опера Каскандо

Чудесният превод на Светлана Панчева, музиката и звуковите атмосфери на Калин Николов, актьорското присъствие на Иван Радоев и Стоян Младенов и, разбира се, обединяващият режисьорски замисъл на Младен Алексиев правят българската версия на Каскандо par excellence радиофонична инвенция за глас и музика в съответствие с оригиналното подзаглавие на..

публикувано на 21.10.17 в 10:05

В неделя, 22 октомври, от 16 часа: „Пеперудите са свободни“ от Леополд Герш

Тази неделя ви предлагаме да чуете запис на постановката на Театър „София“ от края на 70-те години – „Пеперудите са свободни“. Една много любовна и много поставяна пиеса. Силната любов, която пламва между Дон Бъкър – млад незрящ мъж, и странното момиче Джил поставя на изпитание житейската им зрялост, както и степента на свободата, която са способни да..

публикувано на 21.10.17 в 09:05

Фотоизложбата „Древни обичаи и традиции от България“ бе посрещната с голям интерес в Москва

Центърът за дизайн и архитектура „Артплей“ в Москва представя през октомври изложбата „Древни обичаи и традиции от България“. Експозицията е подготвена от българската Асоциация на професионалните фотографи (АПФ). Повече за изложбата и как тя е посрещната в руската столица научаваме от Лилия Йотова, председател АПФ: Отзвукът е много..

публикувано на 21.10.17 в 08:05
Изглед от къща-музей „Хаджи Димитър” в Сливен.

Сливен празнува Димитровден

Наричат го града на 100-те войводи, на стоте чешми… Но щом пристигнете  в Сливен, се оказва, че и войводите са повече, и чешмите. Пред вас ще се разкрият и други сливенски тайни, скрити в шепота на Стария бряст, както и полъха на ветровете. Да, и те са повече, а не само прочутият бора. Ще откриете духа на Сливен и в звъна на Градския часовник с познатата..

публикувано на 20.10.17 в 18:00