Заплашено ли е от провал очакваното затопляне на отношенията между Сърбия и Албания – въпросът стана актуален през последните седмици след инцидента със запалване на албанското знаме на футболен мач в Белград. Инцидентът бе и повод за отмяната на насрочената за 22-ри октомври в сръбската столица визита на премиера на Албания Еди Рама. Това посещение бе смятано за историческо не само защото е първото на албански министър-председател от 68 години насам, но и защото на визитата се гледа като на нов стимул за стабилизиране на отношенията между страните от региона на Западните Балкани. Отлагането на посещението бе по взаимно съгласие и на двете страни с цел да не се нагнетява допълнително напрежение. След разговори стана ясно, че визитата все пак ще се случи. тя е насрочена за 10-и ноември. Седмици преди нея албанският премиер заяви, че отношенията между Белград и Тирана са в „ембрионална фаза“, но подчерта, че 2014-а е благоприятна за Западните Балкани година и по тази причина Сърбия и Албания не бива да пропускат възможността за диалог помежду си.
През изминалите близо 20 години сръбско-албанските отношения бяха натоварени с много емоция и недоверие. Като главна причина за това са събитията в Косово и ангажираността на Тирана, смятат сръбските познавачи на балканските процеси, докато техните колеги от Албания смятат, че случилото се с Косово и отделянето му от Сърбия е пряко последствие от политиката на бившия югославски диктатор от 90-те години Слободан Милошевич, коментира журналистът Николай Кръстев.
Според белградския историк и анализатор Чедомир Антич, Сърбия е направила какво е могла:
Сърбия де факто призна Косово и неговата независимост. Всичко това, което виждаме, е свързано с някаква процедура и форма, свързани с признаването му. Трябва да сте наясно, че Косово няма да влезе в ООН, дори и ако Сърбия официално признае независимостта му, защото на това ще се противопоставят Китай и Русия, защото начинът, по които то би станало член на Световната организация, не е същият като Судан, който се разпадна. Косовският пример за Китай е сигнал, че подобно нещо може да се случи и в провинцията Синцзян или пък с Тибет, както и в руския случай Сибир да се отдели и за това да бъде съгласна Москва. По-голямата част от албанското правителство е под средното равнище на балканските политици, а да не говорим за европейската политическа класа. Албанските политици насърчават шовинизма сред сънародниците си, за да търсят някакво единство. Сталинизмът в Албания не бе същият, както този в бивша Югославия през 50-те години или в България, защото ставаше дума за екстремизъм. Албания бе спасена в края на 90-те години от САЩ и затова в момента в Тирана имате политически елит, който не е доказан и реализиран, участващ в мръсните игри на Запада, в които се пречупват интересите на САЩ, Великобритания и Русия от друга страна.
Анализаторът от Тирана и основател на листата за Етническа Албания Кочо Данай, който бе и съветник на няколко албански премиери през 90-те години, смята, че отношенията между Сърбия и Албания буксуват:
Сръбско-албанските отношения боксуват, защото сръбската политика все още се води по баснята на Лафонтен за вълка и агнето. И колкото повече сърбите продължават да действат въз основа на тази басня, където искат те да са вълкът, а албанците- агнето, то двустранните отношения няма да вървят. Те ще се оправят, когато сърбите напълно се освободят от манията си да бъдат господстващ народ на Балканите и от манията си, че винаги на тях са им били отнемани правата. Още от времето, когато Сърбия е обявена за независима държава, до днес нейната територия се е разширила три пъти, докато тази на албанците е намалена с три пъти. Когато сърбите разберат, че на Балканите се живее в мир, само когато се уважават и зачитат другите народи, тогава нашите отношенията ще са на равни позиции. Представете си, достатъчен беше един футболен мач и отношенията Албания-Сърбия се влошиха повече отколкото през 1990-а, по същия начин сякаш сме във времето на Милошевич. Представете си, сегашният президент на Сърбия, който има намерения за членство в ЕС да каже, че на албанците им са нужни няколко века да станат държава. Представете си, външният министър на Сърбия и премиерът да кажат, че албанците са тези, които се опитват да дестабилизират района. Това е реминисценция от времето на Милошевич, даже повече от доктрината на Илия Гарашанин. Пожелавам на сърбите възможно най-скоро да се откъснат от тази доктрина.
През последните години неразбирателството между Белград и Тирана идва и от пропагандираната идея за създаването на Велика Албания. Тирана твърди, че официално не подкрепя тази идея, но наблюдателите в Белград не са убедени в искреността на тези изказвания. Според Чедомир Антич в албанския парламент има депутати, които поддържат идеята за Велика Албания. Според Кочо Данай идеята за Велика Албания се използва от Белград като заплаха.
Сблъсъците на мача на националните отбори на Сърбия и Албания в Белград показа, че процесите на Балканите са измамно крехки и че тези, които обявиха, че всичко в региона ни е стабилно, просто са се излъгали, защото нищо от тях не е решено докрай.
Анализа на Николай Кръстев чуйте в звуковия файл.
