Ние участваме в подготовката на свикването на Всеправославния събор през 2016-а година и по специално аз лично участвам в комисията по редакцията на текстовете на документите за Събора. Тези текстове са посветени на различни теми, които засягат различни въпроси, които са започнали да се подготвят още през 60-те, после през 70-те и 80-те години на миналия век. И сега на Събора, за да бъдат обсъдени и приети трябва да бъдат редактирани.В подготовката на Събора сега взимат участие отделните поместни православни Църкви, сред които е и делегация на Руската Православна Църква водена от мен, каза в интервю за предаването „Събота 150“ Волоколамския митрополит Иларион - ръководител на отдела за междуцърковни отношения на Московската патриаршия и смятан за своеобразен "външен министър" на Руската Православна Църква.
Ще ви кажа честно, че не смятам, че между отделните поместни православни Църкви има каквито и да било сложни въпроси заради, които да има необходимост да се свиква Всеправославен събор. Смятам, че най-важното е, че православните йерарси от различните православни църкви за първи път от 13 века ще се съберат заедно. Дори и нищо да не решим, самият факт на провеждането на нашия Всеправославен събор и съвместното ни служение ще бъде значимо събитие в живота на Православната Църква. Текстовете, които сега се подготвят, са известни на всички и ще бъдат публикувани предварително и затова не очакваме каквито и да са изненади от Всеправославния събор. Руската Православна Църква настояваше и успя да наложи своята гледна точка всички решения на Всеправославния събор да се приемат с консенсус. Не можем да гласуваме по каквито и да е въпроси, касаещи нито вероучението или църковната практика, ако нямаме пълно единомислие и единство. Ако не успеем да постигнем това единомислие, ние можем да постигнем това за следващия събор. Ако веднъж се съберем и този събор протече успешно, то ще можем да се събираме както втори така и трети път и постепенно да решаваме тези въпроси, който са се натрупали по между ни, добави той.
По отношение на евентуални промени в календара на всички православни, той посочи: Смятам, че все ми е едно, кога ще се отбелязва Рождество Христово. В Руската Църква няма такъв дебат. Руският народ е удовлетворен от стария календар и в настоящия момент този въпрос не е поставен на обсъждане. За нас е най-важен мирът в Църквата, както и да се запазва единството в нея. Знаем до какво доведе в Гърция въвеждането на новия календар, когато бе създаден старостилният разкол, които съществува и до ден днешен. Ние, според мен, сме длъжни да избегнем подобно развитие на процесите.
По отношение на посещението на Главата на Римокатолическата Църква папа Франциск в Истанбул при Вселенския патриарх Вартоломей, Волоколамския митрополит Иларион заяви: Римският папа и Константинополският патриарх носят най-пряката отговорност за тези събития, които се случиха през 1и век, когато е станал разкола между точно тези две патриаршии. Затова смятам, че е напълно логично те да водят диалог по между си , за да могат да нивелират и да решат последствията от тези печални събития. Константинополският патриарх се срещна с Римският папа като глава на една от поместните православни църкви. Той не се е срещнал с него от името на всички православни църкви, защото той не искал разрешение от останалите поместни православни църкви и не е получавал казано с езика на светската дипломация мандат за провеждането на такава среща.
Мисля, че въпросът за обединението между православните църкви и католиците не е на дневен ред, макар че някои православни йерарси като митрополит Йоан Цизиулос смята, че това е възможно в най-скоро бъдеще. Аз обаче не съм съгласен с тази позиция на владиката Йоан и мисля, че има редица разногласия първо в областта на догматиката, които ние сме длъжни да обсъждаме и го правим в рамките на съвместните комисии по богословския диалог. Този разговор не върви леко и затова не се и предвижваме бързо по тези теми. Освен това съществува и цяла поредица от други разногласия, които са свързани с нашата история в това число с трагичната и част. В частност продължава да остава проблемът с униатството и да остава рана на световното християнство и това виждаме като последствие от събитията в Украйна през последната година. И затова нищо не е толкова елементарно, както може би се струва на някого от страни.Но в същото време аз съм убеден привърженик на сътрудничеството между православните и католиците във всички области, в които то е възможно, обясни ръководителят на отдела за междуцърковни отношения на Московската патриаршия .
По отношение на неканоничната Македонската Православна Църква, той каза: Руската Православна Църква не може в едностранен план да признае Македонската Православна Църква. Това трябва да бъде направено въз основа на общо православно решение и ние сме готови да влезем в качеството ни на посредници, ако е необходимо. И аз, след посещението ми в София, ще посетя Скопие, за да проведа преговори с ръководството на Македония и на Църквата и по тази тема.
Той посочи, че в Близкия изток ставаме свидетели на гиноцид на над християнското население със съгласието на западните държави: Руската Църква е много дълбоко загрижена от ставащото от тази ситуация, в която се намира Близкия изток, защото в крайна сметка става въпрос дали ще се съхрани в християнството по тези места. Десетки хиляди християни загинаха в последно време, други бяха принудени насилствено да изоставят своите родни места и държавите, където живееха. Това в крайна сметка е трагедия, която се разиграва пред очите на целия цивилизован свят и за която се мълчи от страна на медиите. Руската Правосвана Църква винаги е призовавала тези в чийто ръце е властта да я употребят така че да спрат този продължаващ геноцид на местното християнско население.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
