Това разделяне на Висшия съдебен съвет е крайно необходимо, то трябваше да се случи много отдавна. Ненормално е сегашното положение, да не кажа вредно. И да се поставя сега въпросът, видите ли, промяната е само, за да се смени съставът, това е на повърхността. Същностната промяна е важна, а същностната промяна е свързана с реформиране на кадровия орган, който в момента, общата кадрова функция не помага, а пречи на системата, това трябва да се разбере. Целта била да се овладее върхът и пр., и пр. Значи целта е друга и тя трябва да се види. Целта е отделно кадруване на съдии и прокурори. Недопустимо е гражданинът, който участва в един наказателен или административен процес, защото там също участва прокурор, да мисли, че съдията е избиран с участието на прокурора. За какъв справедлив процес говорим?
Второ, различни критерии има при оценката на съдията и на прокурора. И сега законодателят съзнава, че това трябва да бъде така, но конституцията го принуждава Висшия съдебен съвет да приема решението за едната или за другата гилдия. Нека всяка една да поеме своята отговорност – съдиите да избират съдии, прокурорите да избират прокурори.
Още нещо, конституцията с предлаганите промени се съобразява и с това – в колегията на съдиите да има съдии избрани от съдии, повече от половината, които да кадруват – една препоръка, направена 2007 година категорично от Съвета на Европа. Т.е. да не се гледа на тази промяна като на нещо повърхностно, нещо, целящо персонални промени.
Интервюто на Лили Маринкова с Пенчо Пенев можете да чуете от звуковия файл.
