Евгени Динев: Обичам да снимам, когато се ражда денят

Снимка: evgenidinev.com

Българинът Евгени Динев зае достойното шесто място в класацията за най-добри пейзажни фотографи в света на американския сайт topteny.com. Тази заслужена оценка е поводът за нашата среща с фотографа. Неговото творчество впечатлява с зашеметяващите фотописи за България и други кътчета на света. Това, което той представя, не е просто колекция от вълнуващи фотоси, а разказ – с картини, багри и слово. „Белязана от отпечатъка на древни цивилизации, заличени през вековете, е нашата земя. В непроходимите гори на Балкана все още тънат в забвение десетки крепости, били някога част от отбранителната мрежа на могъщата Византия”, такъв е напевният ритъм на един от разказите на Динев, който се преплита с фотографията, за да ни върне столетия назад, когато Кипиловското кале в Стара планина е предпазвало византийците от варварските племена. Споделя, че с фотографията се е захванал от любопитство. Още във времето, когато живеехме без интернет, докато разглежда броевете на „Нешънъл джиографик”, Евгени Динев изпитва желание и той самият да пробва да представи света около себе си чрез фотографията. Днес неговите творби се ползват с изключителна популярност в социалните мрежи, а феновете му във „Фейсбук” клонят към 91 000. Какво е усещането, когато фотографът открива уникалния кадър?

Снимка

Ами това е, че ти не знаеш, кой е уникалният кадър. Когато го снимаш, даже си мислиш, че е твърде обикновен. Дори когато виждаш снимката, не можеш да го отличиш – споделя откровено Динев. – Понякога чак по отзивите на хората разбираш, че си заснел нещо наистина много красиво. Много пъти ми се е случвало 2-3-4 години след като съм направил дадена снимка, да я покажа, и едва тогава разбирам, че е уникална, а аз не съм го видял. Един вид, другите хора ми отварят очите за това.

СнимкаКое време от денонощието е най-много в услуга за пейзажната фотография?

Аз обичам най-много сутрините, преди и след изгрева. Тогава се ражда денят. Има условия за роса, леки мъгли. Небето е по-чисто, светлината е много по-ярка, наситена. Тези часове, когато слънцето е ниско, под и над хоризонта, са най-хубави за снимане. Фотография, правена на обяд, не може да се сравни с такава, която е снимана рано сутрин, с хубави мъгли и светлина. Повечето хора, когато виждат снимките, си казват: „А, аз оттук съм минавал. Не изглежда така. Направил е нещо с фотошоп”. А реално не ти трябва фотошоп. Трябва да отидеш в правилното време и да снимаш, обяснява творецът.

СнимкаКогато зрителят с наслаждение гледа красивите фотографии, той рядко си дава сметка за това, колко трудно е заснемането на въздействащите пейзажи в екстремни природни условия: с дъжд, гръмотевици, буря, сняг. В такова време, за да правиш снимки, трябва да рискуваш много, не крие нашият събеседник. Но с това не се изчерпват сложните моменти, свързани с пейзажната фотография. Ето какво споделя Евгени Динев:

СнимкаСложните моменти са свързани най-вече с пътуването. Защото интересните места не се намират под носа ти, трябва да ги търсиш. Фактически, най-трудно е да намериш мястото. А за да го намериш, трябва да пътуваш, да станеш в 2-3 часа през нощта, да отидеш до там, да чакаш, и накрая… може и нищо да не излезе. Така че трябва много търпение и много търсене. А когато намериш, трябва да си способен да уловиш красотата.

СнимкаВ жаждата си да открива удивителни места фотографът обикаля надлъж и нашир цялата страна. Има ли обаче определени кътчета в България, които да са особено благодатни за фотообектива?

Има, да. Все още са останали – с въздишка споделя ловецът на вълшебни мигове. – За мен това са старите гори, резерватите, запазени в Стара планина, Родопите. В другите планини те вече почти изчезват. Националният парк Централен Балкан в Стара планина в това отношение е най-облагодетелстван откъм гори, както и високите части на Родопите, но и там вече много се сече. В Природния парк Странджа вече не искам да ходя, защото там ситуацията е ужасна. Спомням си, че преди пътищата бяха като тунели. Караш по тях и навсякъде гори, не можеш да видиш слънцето. А сега минаваш – всичко е голо. Тъжна гледка. Това, което ни е най-ценно, ние най-бързо го унищожаваме.

Снимка
print Отпечатай
Още от категорията
Момент от награждаването на Георги Джаров.

Българският студент Георги Джаров спечели специалната награда на конкурс по архитектура в Италия

Българският студент Георги Джаров спечели специалната награда на международен конкурс по архитектура организиран от Италианската асоциация за осветление с подкрепата на италиански университети по архитектура, областни и общински управи,сдружения на архитекти и водещи индустрии. Под надслов Riprenditi la città (Възвърни града) в смисъла на светлината и..

публикувано на 26.05.17 в 19:05
Владо Даверов

Атентатът срещу „Кенеди“ – романа „Кенеди“

Помните ли, че допреди четвърт век светът в представите ни не се делеше на изток-запад-север-юг, а на „тук“ и „там“. И в зависимост от това какво Тук липсваше, гадаехме какво има Там – зад Желязната завеса. Доста си бяхме навъобразявали, както се разбра впоследствие, когато Тук и Там се сляха и стана възможно да опознаваме липсите и излишъците си до..

публикувано на 26.05.17 в 17:45

С „Одисей пътува за Итака“ Пазарджишкият театър гостува в София

Със спектакъла „Одисей пътува за Итака“ Драматичният театър „Константин Величков“ в Пазарджик гостува днес на софийската публика. Постановката е на Владлен Александров по една от най-известните пиеси на Константин Илиев, който на 24 май беше удостоен с Голямата награда „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство. Пиесата има постановки в..

публикувано на 26.05.17 в 16:03

Писателите-странници представиха своята първа антология - "Абсент"

Организацията на писателите-странници представи на пазара своята първа антология - "Абсент". В сборника участват творби на 16 автори, предимно под 25-годишни, които са били част от литературните четения, проведени в барове в София. За предаването „Хоризонт за вас“ Дилян Георгиев сподели, че е станал част от колектива, когато случайно..

публикувано на 26.05.17 в 16:02

"Евгений Онегин" - едно пътуване във времето и мислите

Спектакълът "Евгений Онегин" е съвместен проект на Софийската опера и балет и Пловдивската опера. Произведението създава многоизмерност на прочита и самият герой може да бъде пресъздаден като човек, който пътува назад в мислите си, във времето, сподели пред Радио София режисьорът Вера Петрова . Въпреки че авторите правят опит за един нов поглед, в..

публикувано на 26.05.17 в 15:16
Андрей Попов беше в София преди да отиде да журира в Габрово

Андрей Попов: Карикатурата не само разсмива, но кара хората да се замислят

Тази седмица говорим за славянската култура, акцентирайки най-вече на езиковите изразни средства, както и изкуствата, обусловени от особеностите на лексиката. Но нека не забравяме, че съществува и изкуство, което ползва пестеливо думите, за сметка на изображението. Изкуство, което често пъти няма нужда от превод. Което може да носи своята..

публикувано на 26.05.17 в 14:10
Проф. Светлана Стойчева

Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений

Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений. Така го определя поетът Гео Милев. Боян Магесника е литературен и културен митичен герой, той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло, (...)..

публикувано на 26.05.17 в 14:03