Евгени Динев: Обичам да снимам, когато се ражда денят

Снимка: evgenidinev.com

Българинът Евгени Динев зае достойното шесто място в класацията за най-добри пейзажни фотографи в света на американския сайт topteny.com. Тази заслужена оценка е поводът за нашата среща с фотографа. Неговото творчество впечатлява с зашеметяващите фотописи за България и други кътчета на света. Това, което той представя, не е просто колекция от вълнуващи фотоси, а разказ – с картини, багри и слово. „Белязана от отпечатъка на древни цивилизации, заличени през вековете, е нашата земя. В непроходимите гори на Балкана все още тънат в забвение десетки крепости, били някога част от отбранителната мрежа на могъщата Византия”, такъв е напевният ритъм на един от разказите на Динев, който се преплита с фотографията, за да ни върне столетия назад, когато Кипиловското кале в Стара планина е предпазвало византийците от варварските племена. Споделя, че с фотографията се е захванал от любопитство. Още във времето, когато живеехме без интернет, докато разглежда броевете на „Нешънъл джиографик”, Евгени Динев изпитва желание и той самият да пробва да представи света около себе си чрез фотографията. Днес неговите творби се ползват с изключителна популярност в социалните мрежи, а феновете му във „Фейсбук” клонят към 91 000. Какво е усещането, когато фотографът открива уникалния кадър?

Снимка

Ами това е, че ти не знаеш, кой е уникалният кадър. Когато го снимаш, даже си мислиш, че е твърде обикновен. Дори когато виждаш снимката, не можеш да го отличиш – споделя откровено Динев. – Понякога чак по отзивите на хората разбираш, че си заснел нещо наистина много красиво. Много пъти ми се е случвало 2-3-4 години след като съм направил дадена снимка, да я покажа, и едва тогава разбирам, че е уникална, а аз не съм го видял. Един вид, другите хора ми отварят очите за това.

СнимкаКое време от денонощието е най-много в услуга за пейзажната фотография?

Аз обичам най-много сутрините, преди и след изгрева. Тогава се ражда денят. Има условия за роса, леки мъгли. Небето е по-чисто, светлината е много по-ярка, наситена. Тези часове, когато слънцето е ниско, под и над хоризонта, са най-хубави за снимане. Фотография, правена на обяд, не може да се сравни с такава, която е снимана рано сутрин, с хубави мъгли и светлина. Повечето хора, когато виждат снимките, си казват: „А, аз оттук съм минавал. Не изглежда така. Направил е нещо с фотошоп”. А реално не ти трябва фотошоп. Трябва да отидеш в правилното време и да снимаш, обяснява творецът.

СнимкаКогато зрителят с наслаждение гледа красивите фотографии, той рядко си дава сметка за това, колко трудно е заснемането на въздействащите пейзажи в екстремни природни условия: с дъжд, гръмотевици, буря, сняг. В такова време, за да правиш снимки, трябва да рискуваш много, не крие нашият събеседник. Но с това не се изчерпват сложните моменти, свързани с пейзажната фотография. Ето какво споделя Евгени Динев:

СнимкаСложните моменти са свързани най-вече с пътуването. Защото интересните места не се намират под носа ти, трябва да ги търсиш. Фактически, най-трудно е да намериш мястото. А за да го намериш, трябва да пътуваш, да станеш в 2-3 часа през нощта, да отидеш до там, да чакаш, и накрая… може и нищо да не излезе. Така че трябва много търпение и много търсене. А когато намериш, трябва да си способен да уловиш красотата.

СнимкаВ жаждата си да открива удивителни места фотографът обикаля надлъж и нашир цялата страна. Има ли обаче определени кътчета в България, които да са особено благодатни за фотообектива?

Има, да. Все още са останали – с въздишка споделя ловецът на вълшебни мигове. – За мен това са старите гори, резерватите, запазени в Стара планина, Родопите. В другите планини те вече почти изчезват. Националният парк Централен Балкан в Стара планина в това отношение е най-облагодетелстван откъм гори, както и високите части на Родопите, но и там вече много се сече. В Природния парк Странджа вече не искам да ходя, защото там ситуацията е ужасна. Спомням си, че преди пътищата бяха като тунели. Караш по тях и навсякъде гори, не можеш да видиш слънцето. А сега минаваш – всичко е голо. Тъжна гледка. Това, което ни е най-ценно, ние най-бързо го унищожаваме.

Снимка
print Отпечатай
Още от категорията
Автопортрет на Бруно Шулц и корицата на новото българско издание на книгата му

Магнетизъм и изящество в прозата на Бруно Шулц

Новото издание на книгата “Канелените магазини” на Бруно Шулц излезе в редактиран превод на Магдалена Атанасова – редакцията е на Иван Вълев - поет и преводач на полска литература. Неголямото по обем творчество на писателя, работил цял живот като учител по рисуване, почти без да напуска родното си място и убит през 1942 в окупиран от нацистите Дрохобич,..

публикувано на 27.07.17 в 16:15
Владимир Пенев

За първи път на европейска сцена

Премиерата на Фондация „Аполония“ съвместно с Театър 199 „Валентин Стойчев“ тази година на Празниците в Созопол ще бъде пиесата на Чарс Еверед „Class“ под режисурата на Владимир Пенев. Тя се поставя за първи път на европейска сцена. Това е история за творчеството, за театъра и за хората, свързани с него. Героите са учител по актьорско майсторство и млада..

публикувано на 27.07.17 в 15:50

Национален студентски конкурс за проучване на дейността и творчеството на Петър Увалиев

Софийският университет и Фондация „Увалиеви“ обявиха поредния годишен национален студентски конкурс за проучване на дейността и творчеството на Петър Увалиев – емигрантът космополит, родолюбец, ваятел на думи, дипломат, незабравим глас на радиоефира, филмов продуцент и…. футболен фен. Културологът от СУ доц. Огнян Ковачев представи..

публикувано на 27.07.17 в 15:25

Плакатите на Стефан Десподов-Деспо оживяват в сърцето на София

Трудно е в днешно време да се харесваш едновременно на зрители, колеги и критици. Последните са почти на изчезване, но първите две категории са достатъчно „заядливи“ в търсене на таланта. Плакатите на Стефан Десподов-Деспо не само изненадват, но и привличат безпрекословно публиката в отделните ѝ сегменти, за да го превърнат в любимец. И така започва..

публикувано на 27.07.17 в 14:20

„Трите дъщери на Ева“ - разказ за ролята на жените в съвременния свят

Десетият роман на Елиф Шафак, позната у нас с бестселъри като „Любов“, „Чест“ и „Копелето на Истанбул“, изследва част от най-злободневните екзистенциални, социални и политически проблеми на нашето време. Религиозната принадлежност, последствията от изборите, които правим, и феминизмът са само част от въпросите, пред които се изправят „Трите дъщери на..

публикувано на 27.07.17 в 12:35
Сградата на Изпитателния институт към Агрономическия факултет, по-късно - Софийския районен съд и прокуратура

В. Макаринов: Архитектурата е ценна само в автентичния си вид, близо до оригиналния проект на архитектите

Ценители и професионалисти ще се включат тази вечер в свободна дискусия на тема "Домовете на модерността - български архитектурен модернизъм" , която ще се проведе в Съюза на архитектите в София. Васил Макаринов от общността „Български архитектурен модернизъм“, който коментира темата в аванс в ефира на „Хоризонт“, каза, че очаква на..

публикувано на 27.07.17 в 12:00

Крепост „Кирилица“ разкрива тайните и посланията на създателите на славянската азбука

На 27 юли - ден на Свети Седмочисленици, в Културно-историческия комплекс "Двор на кирилицата" в Плиска се открива крепост "Кирилица". Според изследователите няма друга азбука в света, в която всяка буква означава дума, а всички букви-думи съставят благослов, изричащ ползата от това човек да бъде знаещ, можещ да си служи със силата на..

публикувано на 27.07.17 в 11:34