Лентата като форма на медитация – интервю с Дилън Бърчет

Дилън Бърчет
Снимка: личен архив

Дилън Бърчет живее в Сарасота, Флорида и прави музика под името Skittish Arm. Този септември той идва в България за пръв път, за да работи по няколко различни проекта, и за наше щастие – да представи музиката си на живо. Това ще стане в Чешкия център този петък, на 18 септември от 20.00ч., в рамките на съвместния концерт на Amek и Alarma Punk Jazz, на който ще бъдат представени още музиката на Dayin и съвсем новия проект на британеца Тим Холхаус Raeppen.
А с Дилън Бърчет си говорим за любовта към лентата, за аудиокасетите като дневник и за това как 50 души на концерт с експериментална музика са голямо постижение...
СнимкаВ края на седмицата си в България и ще свириш  в София под името Skittish Arm – твой сравнително нов, но и доста продуктивен проект. Кажи ми повече за него – за целите, концепциите и за мястото му в живота ти...
Не го създадох с кой знае какви цели или идеи. Смятам, че нещата трябва да започват без определени очаквания – просто да видиш какво ще излезе. В момента Skittish Arm се е превърнал в нещо като мой дневник, някакъв вид терапия. Правя музика всеки ден, записвам всичко, което чуя и ми се стори важно, снимам местата, на които ходя. Когато всички тези елементи се натрупат, започвам да виждам връзките между отделните теми. Това ми помага да разбера как и защо съм се чувствал по даден начин и какъв е източникът на тези емоции.
Защо лента в 21-ви век? Защо не дигитални семпли на компютър?
Предпочитам да записвам loop-ове на лента – на аудиокасети, защото така те живеят по-дълго, отколкото дигиталните файлове. Моята музика е тясно обвързана с определени моменти от живота ми и начина, по който съм се чувствал тогава. Тези спомени се променят, когато си ги припомням. Когато пътувам с касетите си, свиря на концерти или правя музика вкъщи, лентата бавно се разпада и записаният материал се променя. До такава степен, че вече не пресъздава това, което съм искал, когато съм ги записвал. Тогава спирам да ги използвам. Лентата се превръща във форма на медитация или контрол. Това ми позволява да си взаимодействам със спомените и емоциите си без да бъда погълнат от тях, да ги осъзная и проникна в тях по много по-безопасен начин. А дигиталните файлове не „растат“ и не се променят. Не виждам много удобство в това.
Издаваш музиката си на ръчно боядисани касети. Колко годишен си и израснал ли си с уокмен в ръка?
На 22 години съм. В детството си никога не съм притежавал уокмен, но когато бях малък, родителите ми винаги пускаха касети в колата, докато пътувахме. Аналоговата музика, записана на дискове, винаги ми е звучала неестествено. Затова все повече и повече смятам, че CD-тата са просто някакъв обект, а не източник на музика. Моите намерения са да издавам музика на колкото е възможно по-акузматичен формат, така че аудиокасетите са най-подходящия избор.
Имаш ли други активни или минали проекти?
В момента се занимавам само със Skittish Arm. Преди това съм свирил и в разни други групи, но никога не сме излизали извън Южна Флорида.
Идваш в София не само за концерта в Чешкия център този петък, но и за да работиш по един друг доста интересен проект. Кажи ми повече за него, за процеса и човека, с когото работиш. Кога и къде ще можем да видим/чуем резултата?
Работя по една инсталация заедно с българския артист Джулиян Чехирян. Тя се занимава с трансформацията на телата на българите в повърхност за изразяване на лично нещастие и екзистенциална криза. Процес, който продължава от 1950 г. насам. Тези човешки тела изразяват себе си симптоматично – в социален и институционален контекст, създаден от отричането на конкретни терапевтични среди, рамки за сравнение и културни и лингвистични възможности за изясняване на това, което всъщност се случва с личността. Инсталацията симулира психиатрична консултация – в най-стандартната й форма от комунистическия режим в България. С други думи – типът диагностична сесия, до която българите са имали достъп в диспансери, поликлиники и общи болници. Процесът на писане на музика за инсталацията досега беше доста директен. Джулиян ми изпрати сториборд, в който уточни наратива на проекта и аз просто следвах „историята“ с музика, която се вписваше в атмосферата. Редовно му изпращах фрагменти по мейл или в Soundcloud, слушахме ги заедно и обсъждахме кое работи, кое не, за да можем максимално добре да напаснем музиката по наратива. Инсталацията ще бъде представена на 24 септември в Червената къща, София.
СнимкаТи си правил още едно произведение за инсталация, наречено Chokehold. Защо смяташ, че твоята музика е подходяща за подобен тип творби?
Смятам, че музиката ми успява да засили атмосферата, която авторите са искали да постигнат, без да надделява над тяхната работа или да налага други идеи и смисли.
А това на обложката е църквата „Александър Невски“ в София нали?
Да, тя е. Джулиян ми изпрати тази снимка, докато работех по музиката за Chokehold, защото в тази инсталация религиозните теми бяха доста засегнати. Затова и в крайна сметка използвах снимката като обложка на произведението.
Имаше тази идея (и все още я има), след като приключат соловите ви сетове на 18 септември, да свирите заедно с всички участници в концерта. Импровизираш ли често – сам или с други музиканти, или по-скоро композираш музиката си и я изграждаш наново по време на концертите си?
По-скоро второто, но пък повечето идеи за тези композиции се раждат, докато импровизирам вкъщи. В предишни проекти съм го правил и на живо доста повече, така че съм „за“ тази тройна колаборация на 18-ти.
Концертите с експериментална музика в София са считат за супер успешни, ако се появят, да речем, 50-тина души. Как е тази сцена в твоята част от света?
Експерименталната сцена в Сарасота е доста малка, така че и тук 50 души на концерт си е постижение. Сцената в Сейнт Питърсбърг или Маями е доста по-голяма, но не стигам до тези места много често.
Какво друго има в живота ти освен музика?
Честно казано, не много.
Препоръчай ни нещо, което трябва да чуем, прочетем или видим, нещо, което те е взривило?
Moldflowers на Грег Горлен, „Дни на безумство” на Уон Карвай, Tales From Moominvalley на Туве Янсон.

Още от категорията

„Бохеми” от Пучини, опера в четири действия (съдържание)

Операта е написана по романа „Сцени из живота на бохемите” на Анри дьо Мюрже, публикуван през 1851 година Либрето: Луиджи Илика и Джузепе Джакоза Световна премиера: 1 февруари 1896 в Театро Реджо - Торино, под диригентството на Артуро Тосканини Първо изпълнение в България: 23 юни 1922 в София, под диригентството на Маестро Георги Атанасов..

публикувано на 23.02.18 в 11:00

Честит рожден ден на сопраното Виолета Шаханова

Над 70 оперни роли, изключително голям камерен и кантатно-ораториален репертоар – това е краткото описание на творческия път на една от водещите солистки на Русенската опера Виолета Шаханова. Тя е родена в Русе, където е открита от певицата и вокален педагог Снежина Якимова. Завършва Музикалната гимназия в родния си град, след което и Музикалната академия..

публикувано на 23.02.18 в 09:40

Пет вердиеви постановки с прожекции в Музикалната академия

От днес ценителите на опера ще има още една примамлива възможност да гледат знакови спектакли в техните филмови варианти. Оперните постановки са на театър „Реджо“ и ще могат да се гледат благодарение на сътрудничеството между три институции – театъра в Парма, Италианския културен институт и Музикалната академия в София. Всички филми започват в 17 часа ,..

публикувано на 23.02.18 в 08:51
Диригентът Том Уудс

Концерт на Симфоничния оркестър на БНР под палката на Том Уудс – директно предаване от зала „България“ на 23 февруари от 19.30 часа

С концерта си на 23 февруари Симфоничният оркестър на БНР ще отбележи 100-годишнината от смъртта на Клод Дебюси. Гост-диригент Том Уудс , солистка: Надежда Цанова , пиано. В програмата: • Клод Дебюси – Прелюд „Следобедът на един фавн“; • Камий Сен-Санс – Концерт за пиано и оркестър № 2 в сол минор, опус 22; • Морис Равел – „Павана за една..

обновено на 23.02.18 в 08:16
Копелия

90 години от първата балетна постановка в България

22 февруари 1928 година е знаменателна дата в историята на нашето професионално музикално-сценично изкуство - тогава се е състоял първият балетен спектакъл на сцената на Софийската опера - балетът на Лео Делиб „Копелия“. Тази дата се смята за рожден ден на българския балетен театър. Дотогава балетните изяви в операта са били на любителско ниво -..

публикувано на 22.02.18 в 17:21

Звукови хроники „Акордеон и бандонеон“: Мартин Любенов

Акордеонът като виртуозен инструмент все повече се налага в джаза, а не само в народната музика. Едно от многобройните доказателства за това е и таланта на Мартин Любенов – музикантът от ромски произход. Той, в компанията на китариста Ангел Демирев и контрабасиста Михаил Иванов, са вече добре познати като трио Jazzta Prasta, създадено от акордеониста...

публикувано на 22.02.18 в 14:35

Пламен и Иво представят баладата "Заради нея"

Братята Пламен и Иво изненадаха феновете с новата си песен - баладата "Заради нея". Избраха 14 февруари за премиерата, залагайки на романтиката и на любовта. В основата на песента е личната история на Пламен, който споделя: Имаше едно момиче, което ме накара да се чувствам различно. Песента се роди още през лятото, не че се случиха някакви..

публикувано на 22.02.18 в 14:22