Първият български печатар е работил във Венеция около 100 години след като Гутенберг е поставил началото на революцията в печата.
Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ писателката Силвия Томова, чиито роман „Печатарят“ проследява живота на Яков Крайков - роден на Балканите и работил във Венеция през XVI век печатар, създател на едни от най-ранните печатни книги с българска следа.
Той всъщност изниква във Венеция внезапно през 1566 г., когато за първи път в книга, която излиза във Венеция, се появява и неговото име. Според неговите изследователи, той би трябвало да е роден 30-ина години по-рано в изчезналото отдавна село Каменна река край Кюстендил.
До 1572 г., когато отново изчезва от полезрението, той издава 4 богослужебни книги и успява да купи печатница за българи и сърби. Тогава в града се отпечатват 80% от книгите в света.
Освен издател и редактор, той е шрифтолеец. Негови книги се пазят в музея на Рилския манастир, в Народната библиотека, в Русия и в Холандия.
Последната книга на Крайков е била в джобен формат. На информацията за печатаря е попаднала, докато правила изследвания на строежа на столичния храм „Свети Седмочисленици“.
