Евгени Божанов е от музикантите, които не оставят никого равнодушен
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ако искате музикално изживяване, което да е едновременно (със сигурност) от висока класа и същевременно изпълнено с изненади, отделете си неделната вечер (нищо, че е Никулден) и идете в зала „България“.
В тази (все още нетрадиционна, но даваща заявка да стане постоянна) неделна програма на Софийската филхармония солсит ще бъде Евгени Божанов. За любителите на наградите – той „си има“ втора от конкурса „Кралица Елизабет“, втора (при неприсъдена първа) от „Святослав Рихтер“ в Москва, финалист е на „Ван Клайбърн“ във Форт Уърт.
През 2010 Евгени Божанов се явява на конкурса „Фредерик Шопен“ във Варшава и въпреки че е абсолютен фаворит на публиката, журито (което не обича новаторите) не му присъжда Голямата награда, но затова пък е поканен да открие Шопеновия фестивал в полската столица с рецитал и с Първия клавирен концерт на Шопен през 2011, както и редица възможности да свири с някои от най-именитите европейски оркестри. И следва една сериозна кариера, със сериозни оркестри и впечатляващи партньорства в камерната музика.
За онези, които обичат музиканти, които имат свой собствен път в изкуството и притежават таланта и класата да го следват – е, Евгени Божанов е именно такъв. Така че определено ще е интересен прочитът му на Втория концерт на Шопен – който също е създаден „на ръба“ на два коренно различни периода в живота на композитора. Всъщност и двата му концерта са написани между 1829г. и 1830г., когато все още „полското“ у него е по-силно от „френското“. Роден в семейство, в което майката полякиня и бащата французин са намерили крехко равновесие, младият Фредерик се „носи“ на крилата на най-красивото и уязвимото от светоусещането на тези два различни – но все аристократични – светове. Славянската силна любов към живота с неговите превратности, широтата на мисълта и линиите не са „прераснали“ в тази европейска чувствителност, съчетана с бурната (понякога) и хипнотична любов, която навлиза в живота на композитора заедно с Жорж Санд.
Това е времето, когато Шопен решава, че иска да се премести от Полша в някоя голяма европейска столица, но все още не се е установил в Париж. И тук има огромно пространство за „полет на въображението“ от страна на Евгени Божанов – а всяка среща с него е незабравима. А в случая говорим за дебют със Софийската филхармония (досега изявите на Божанов са били с Радиооркестъра), под палката на Пламен Джуров, чийто последни 27 години са свързани със „Софийски солисти“, един от най-уважаваните състави у нас, наистина от световна класа. Затова може би и балансът в програмата е между по-страстния от двата концерта на Шопен и класиката в лицето на Моцарт (увертюра „Отвличане от сарая“) и Първата симфония на Бетовен – самото начало на голямото пътешествие, което го отвежда до „Одата на радостта“ и изобщо цялата повратна за историята на музиката Девета симфония.
Чуйте какво каза Евгени Божанов в разговор с Лили Големинова в съботното „Радиокафе“ по Радио София!
