Eмисия новини
от 05.00 часа

Аниматорът Николай Тодоров: Свободата е начин да съществуваш

Снимка: личен архив

В България законността не е на почит и нищо не се случва, но винаги търсим вина за това в другия. Това смята един от майсторите на българската анимация Николай Тодоров.

АвтошаржТой е роден в София през 1952 г. Завършва софийската Художествена гимназия, а след това „Анимационно кино” в руския Държавен институт за киноизкуство в класа на Иван Иванов-Вано – бащата на съветската анимация. Работи в Студия за анимационни филми „София” като режисьор, художник и сценарист, а също и за ZDF в Германия. Автор е на над 90 анимационни филма. Филмът му „Грандомания” е в номинациите на международния кинофестивал в Кан. На кинофестивала в Хирошима, Япония, филмът му „Одисея” влиза в десетката на най-добрите съвременни анимационни филми. През времето на социализма (1981 г.) негови творби са закупени от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Бил е член на журито на фестивали на анимационния филм в Анеси, Кан, Отава, Хирошима, Москва, Загреб, Краков, Берлин.

С него разговаряме за България днес и за изкуството. Николай Тодоров споделя, че се увлича по анимационните филми от детството: „В онези години нямахме голям достъп до великите западни анимации, като например „Disney”. Но от друга страна имаше много силно развита киномрежа с 3-4 хиляди кинотеатъра в България. Докато сега те са сведени до 30-40”. Засягаме наболялата днес тема за творците и Интернет. Това, че глобалната мрежа представлява изключително богата библиотека, където можем да намерим всичко, е прекрасно, но от друга страна:

Тези пладнешки разбойници иззеха всички права на разпространение и практически без да питат прибраха всичко, което се нарича култура, – възмущава се Николай Тодоров. – За какъв Закон на авторското право можем да говорим? Всичко, което е излязло изпод ръката на човека, изпод камерата, изпод четката, можеш като на длан да намериш в Интернет. Ако в Западна Европа възпитанието не позволява на хората в такава степен да крадат, тук, в бившите социалистически страни,  всичко крадем и всичко изнасяме на пазара. Затова днешното време е едно прекрасно време за тези, които се интересуват, но за да се интересуваш, трябва да си образован. А за да си образован, трябва да си чел. Краде и върхушката, всички крадат. Крадат пари и не знаят какво да правят с тях, защото са лакоми. Простият човек е лаком човек. Той, дори като открадне, не знае какво да прави с откраднатото. 
Като човек на изкуството, работил в две различни епохи – на комунизма и демокрацията, питам Николай Тодоров, през коя от тях творецът се чувства по-свободен и докъде се простират границите на свободата:


Вижте, свободата е начин да съществуваш, да можеш да дишаш. Никой не може да те накара насила нещо да правиш. Говоря не само за изкуството. Колкото до изкуството, отдавна е казано, че с него трябва да се занимават или хора, изключително богати, или изключително бедни. Когато тръгнеш към него с голямата кесия, за да печелиш, ще направиш пари, но няма да има изкуство. Защото това е духовност, това са други измерения. Не напразно е казано да се изгонят търговците от храма. Но какво искаме, като днес в България 90-99% са прекупвачи. Никой не произвежда нищо. Когато някой иска да направи нещо в областта на изкуството, той е свободен да го направи. Какво ли не сме правили през социализма, за да се сдобием с някоя книга. Имаше забранена литература. Романа „Майсторът и Маргарита” на Булгаков сме го чели на циклостил. Но сме го чели. Забраната е странно нещо. Тя е за глупавите. Не могат да ти забранят да дишаш, да се радваш на слънцето. За зла участ, когато е имало насилие, се е раждало най-хубавото изкуство. 

Какво е мястото на приемствеността в изкуството днес? 

Приемствеността е част от фазата на развитието на едно интелигентно общество, – смята Тодоров. – Блестящ пример за интелигентен подход към културата за мен е Русия. Затова тя има големи успехи в изкуството, науката… Там се залага на душевността. В западното общество също има приемственост. Едните го правят от любов, другите – от прагматизъм. Докато при нас това не съществува по простата причина, че никой не се интересува от никого. Българинът смята, че той е началото на всички начала. Затова все още се опитваме да открием колелото, а то е отдавна открито. Баба ми казваше „Тежко на този народ, където слугата стане господар”. Това наблюдаваме днес в България.


От четири години Николай Тодоров работи над 70-минутен филм, който се казва „Made in Brachycera”, със сценарист Виктор Самуилов. Замислен е още през 80-те години на ХХ век, но тогава е бил забранен. Повече подробности – от неговия създател:

Brachycera е семейство мухи в биологията. Във филма се разказва за това как силата, когато попадне в ръцете на неграмотните, не може да им помогне, а ще им навреди.

Снимки: личен архив на Николай Тодоров

Още от

Последно в Култура

Всички новини в Култура: днес | вчера