Аниматорът Николай Тодоров: Свободата е начин да съществуваш

Снимка: личен архив

В България законността не е на почит и нищо не се случва, но винаги търсим вина за това в другия. Това смята един от майсторите на българската анимация Николай Тодоров.

АвтошаржТой е роден в София през 1952 г. Завършва софийската Художествена гимназия, а след това „Анимационно кино” в руския Държавен институт за киноизкуство в класа на Иван Иванов-Вано – бащата на съветската анимация. Работи в Студия за анимационни филми „София” като режисьор, художник и сценарист, а също и за ZDF в Германия. Автор е на над 90 анимационни филма. Филмът му „Грандомания” е в номинациите на международния кинофестивал в Кан. На кинофестивала в Хирошима, Япония, филмът му „Одисея” влиза в десетката на най-добрите съвременни анимационни филми. През времето на социализма (1981 г.) негови творби са закупени от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Бил е член на журито на фестивали на анимационния филм в Анеси, Кан, Отава, Хирошима, Москва, Загреб, Краков, Берлин.

С него разговаряме за България днес и за изкуството. Николай Тодоров споделя, че се увлича по анимационните филми от детството: „В онези години нямахме голям достъп до великите западни анимации, като например „Disney”. Но от друга страна имаше много силно развита киномрежа с 3-4 хиляди кинотеатъра в България. Докато сега те са сведени до 30-40”. Засягаме наболялата днес тема за творците и Интернет. Това, че глобалната мрежа представлява изключително богата библиотека, където можем да намерим всичко, е прекрасно, но от друга страна:

Тези пладнешки разбойници иззеха всички права на разпространение и практически без да питат прибраха всичко, което се нарича култура, – възмущава се Николай Тодоров. – За какъв Закон на авторското право можем да говорим? Всичко, което е излязло изпод ръката на човека, изпод камерата, изпод четката, можеш като на длан да намериш в Интернет. Ако в Западна Европа възпитанието не позволява на хората в такава степен да крадат, тук, в бившите социалистически страни,  всичко крадем и всичко изнасяме на пазара. Затова днешното време е едно прекрасно време за тези, които се интересуват, но за да се интересуваш, трябва да си образован. А за да си образован, трябва да си чел. Краде и върхушката, всички крадат. Крадат пари и не знаят какво да правят с тях, защото са лакоми. Простият човек е лаком човек. Той, дори като открадне, не знае какво да прави с откраднатото. 
Като човек на изкуството, работил в две различни епохи – на комунизма и демокрацията, питам Николай Тодоров, през коя от тях творецът се чувства по-свободен и докъде се простират границите на свободата:


Вижте, свободата е начин да съществуваш, да можеш да дишаш. Никой не може да те накара насила нещо да правиш. Говоря не само за изкуството. Колкото до изкуството, отдавна е казано, че с него трябва да се занимават или хора, изключително богати, или изключително бедни. Когато тръгнеш към него с голямата кесия, за да печелиш, ще направиш пари, но няма да има изкуство. Защото това е духовност, това са други измерения. Не напразно е казано да се изгонят търговците от храма. Но какво искаме, като днес в България 90-99% са прекупвачи. Никой не произвежда нищо. Когато някой иска да направи нещо в областта на изкуството, той е свободен да го направи. Какво ли не сме правили през социализма, за да се сдобием с някоя книга. Имаше забранена литература. Романа „Майсторът и Маргарита” на Булгаков сме го чели на циклостил. Но сме го чели. Забраната е странно нещо. Тя е за глупавите. Не могат да ти забранят да дишаш, да се радваш на слънцето. За зла участ, когато е имало насилие, се е раждало най-хубавото изкуство. 

Какво е мястото на приемствеността в изкуството днес? 

Приемствеността е част от фазата на развитието на едно интелигентно общество, – смята Тодоров. – Блестящ пример за интелигентен подход към културата за мен е Русия. Затова тя има големи успехи в изкуството, науката… Там се залага на душевността. В западното общество също има приемственост. Едните го правят от любов, другите – от прагматизъм. Докато при нас това не съществува по простата причина, че никой не се интересува от никого. Българинът смята, че той е началото на всички начала. Затова все още се опитваме да открием колелото, а то е отдавна открито. Баба ми казваше „Тежко на този народ, където слугата стане господар”. Това наблюдаваме днес в България.


От четири години Николай Тодоров работи над 70-минутен филм, който се казва „Made in Brachycera”, със сценарист Виктор Самуилов. Замислен е още през 80-те години на ХХ век, но тогава е бил забранен. Повече подробности – от неговия създател:

Brachycera е семейство мухи в биологията. Във филма се разказва за това как силата, когато попадне в ръцете на неграмотните, не може да им помогне, а ще им навреди.

Снимки: личен архив на Николай Тодоров

Още от категорията
Боян Ангелов

Съюзът на Българските писатели представя на 105-годишнината си 2 тома с творби на 700 автори

На 20-и ноември от 18.30 часа в  Зала 6 на НДК ще се състой юбилейно тържество под егидата на президента Румен Радев по повод отбелязването на 105-годишнината на Съюза на Българските писатели. За предаването “12+3“ по „Хоризонт“ председателят на СБП Боян Ангелов сподели, че на тържеството ще бъдат представени два тома – един с поезия и един -..

публикувано на 19.11.18 в 20:41

Дегустации на италиански сирена, паста и вино в седмицата на италианската кухня

От днес до 6-ти декември в Софийската опера и балет може да видите рисунки и модели на костюми от опери на Росини. Изложбата е част от седмицата на италианската кухня, която ще продължи до 25 ноември. Посланикът на Италия в България Н. Пр. Стефано Балди обясни:  "Росини е много изтъкнат композитор, но той също така е бил много голям..

публикувано на 19.11.18 в 20:24

Непримиримият публицист Румен Леонидов между иронията на времето и Бога

Гостува ни човек, когото бих нарекъл на първо място поет, а след това: публицист, преводач, издател. Обаче той самият смята, че поет може да се нарече Христо Фотев, Константин Павлов, Иван Радоев, Дебелянов. И би било самонадеяно друг да се нарече поет. Предпочита да го представим като публицист, без да заобикаля „клишето“ и отговорността да е..

публикувано на 19.11.18 в 19:07
Мечът на хан Кубрат

Показват меча и пръстена на Хан Кубрат

Мечът и пръстенът на Хан Кубрат ще бъдат показани през 2019-а година по предложение на премиера Бойко Борисов. Това е потвърдил министърът на културата Боил Банов след среща с директора на Ермитажа Михаил Пиотровски, съобщиха от Министерството на културата. Уникалните предмети са част от Перешчепинското съкровище. Съвместно с най-големия..

публикувано на 19.11.18 в 16:20

Изложба, обединяваща 27 артисти

Изложбата „ВНИМАНИЕ!“ е провокативна и цели да привлече погледа на публиката към 27 познати, малко познати или съвсем непознати артисти, родени и отрасли в габровския регион. Всички те са избрали не лекия път към реализация и утвърждаване във виртуалните и реални пространства на визуалните изкуства. Голяма част от артистите са напуснали родния край и..

публикувано на 19.11.18 в 16:03
Меелис Фриедентал

Меелис Фриедентал: Литературата е продължение на съня

Средният естонец има у дома си повече книги от средния европеец. Това каза в интервю за „Хоризонт“ естонският автор Меелис Фриедентал, чиято книга „Пчели“ е част от поредицата „Новите лица на литературна Европа“ на издателство „Наука и изкуство“. Въпреки, че става дума за малък език, литературната сцена в Естония е оживена, съвременната естонска..

публикувано на 19.11.18 в 15:57
Фотоизложбата е разположена пред Първо студио на БНР.

Фотоизложба в памет на загинали родни алпинисти е подредена в БНР

Фотоизложба в памет на загинали български алпинисти е подредена във фоайето пред Първо студио на Българското национално радио. Идеята е на Любомир Попйорданов, организатор на концерта “Памет за загиналите български алпинисти”, който ще се проведе на 26 ноември в Радиото: “Това е една изложба с 32 архивни кадъра, всъщност повече от 32, защото в..

публикувано на 19.11.18 в 15:30