Още от първата среща на върха през ноември Европа има една цел – да държи в Турция мигрантите и най-вече бежанците от Сирия.
Това коментира в предаването "Събота 150" по "Хоризонт" журналистът Никола Миладинов – кореспондент на БНР в Брюксел – по повод споразумението между ЕС и Турция от 7 март.
Дали това ще се случи, очевидно се оказва, че зависи само от условията, които турското правителство иска да бъдат изпълнени.
Поне ако съдим по заглавната страница на днешния вестник "Хюриет", който цитира добре запознати високопоставени турски източници от преговорите, ако сделката се осъществи и влезе в сила, турците гарантират, че до 10 дни миграционният поток ще секне рязко към гръцките острови. Тук трябва да си зададем въпроса: "Ако това наистина е така процедурно, чисто технологично, защо не беше направено досега?"
Анкара винаги е твърдяла, че полага всички възможни усилия да ограничи потока, но ако наистина до края на месеца има рязък спад на хората, които идват на гръцките острови, това ще докаже, че всичко е зависело от добрата политическа воля на турските управляващи, коментира журналистът. Много публикации индикират, че съществуват и правни проблеми относно това дали е възможно масово връщане на бежанци обратно през турската граница, констатира журналистът и изтъкна:
Икономически нелегални имигранти, но и бежанци, Европа не желае да приема. Въпреки твърденията, че се иска легален път, по който те да бъдат настанявани, аз не виждам как би могло да стане това, дори по тази схема – за всеки върнат от Гърция или спасен в морето сирийски бежанец, друг такъв сириец от Турция да бъде презаселван като бежанец в ЕС. Вече от 4 месеца действа схема за квотно разпределяне на бежанците в ЕС. Говорим за 160 000 души от Италия и Гърция, които чакат, а от тях някъде близо 800-900 човека реално са били разпределени.
Всеки лидер на масата на преговорите с Турция е действал спрямо очакванията на своите избиратели. Въпросът е какво ще последва за Европа от това споразумение:
Ако наистина, технологично, заедно с корабите на НАТО в Егейско море, лодките със стотиците хиляди хора престанат да идват в Гърция, какво ще последва от това? Дали потокът от мигранти ще се пренасочи по други пътища и, съответно, дали наистина Европа ще започне масово да приема бежанци?
Политическите изказвания в ЕП са едно, но когато се стигне до гласуване, обикновено се оказва, че то съответства на интересите, зададени от водещите правителства в ЕС, обобщи Миладинов:
Не мисля, че в Европейския парламент ще бъде спънката. По-скоро практическата спънка ще са отделни правителства, които едва ли ще пренебрегнат собствените си национални интереси, дори на думи и на хартия да обещаят, че ще изпълнят условията на Давутоглу. Давам пример – премиерът на Унгария Виктор Орбан заяви, че страната му по никакъв начин няма да участва в нова схема за директно приемане на сирийски бежанци от територията на Турция на негова територия. Правителството на Кипър ясно заяви, че няма да вдигне ветото си за отварянето на нови преговорни глави с Турция, тъй като се опасява, че това само ще накърни шансовете за сключване на споразумение за обединяването на Кипър.
Миладинов определи като "много логично" България да иска гаранции, че Турция ще спира мигрантите не само в посока Гърция, а и към България. Категоричната позиция с поставяне на условия обаче говори, че София няма доверие на Анкара, че тя ще продължи да удържа потока към България, ако затвори западната си граница с Гърция:
Ако се разберат по финансовите и политическите параметри, Анкара и Брюксел съвсем спокойно ще задействат този план. Дали той, в дългосрочна перспектива, ще доведе до стабилност за целия европейски континент, дълбоко се съмнявам, след като никой не се опитва да реше войната в Сирия, обобщи журналистът.
Интервюто на Георги Марков с Никола Миладинов можете да чуете от звуковия файл.
